Приказка за смешника крал и мъдрия глупак

Представлението е наречено "Жокер" и се играе на сцената на Столичния куклен театър. Предназначено е за възрастни, макар приказката за смешника крал и мъдрия глупак само привидно е като за деца. Но в двете пиеси на известния белгийски драматург Мишел дьо Гелдерод приказката е жестока като разрез на рана и наситена с мрачни прозрения за двойствената същност на човека и света, за това, че зад грозната маска не винаги се крие красиво лице, както и че зад красивото лице много често се крие грозна маска. А също и за тайната на властта и любовта, за трагичното раздвоение на шута, който единствен може да казва истините на краля, но трябва да скрива своите собствени, за да може един ден да се превърне в най-силния в колодата или да загине.
Щом слънцето изгрее, трябва да съм шут. Един от многото, създание без минало и бъдеще, без име. Лице зад маска, кукла на конци, панаирджийско псе, играчка в ръцете на кралете. Смешник, палячо, глупец, безумец, шегаджия, който може да казва най-горчиви истини в лицето. Щом падне мракът, искат да съм друг - синът на краля, престолонаследник, бъдещ крал, момче със златна кръв и златно име, със славно минало, което държи в ръце съдбата. А в тайните минути, когато ме изпуснат от очи - скрит в сенките, забравен, аз ставам това, което съм - най-силния в колодата! Решавам сам дали да бъда крал или глупак. Дали да скърша нечий врат или пък да превия врат под нечия плесница, дали да кажа истина или лъжа, дали да бъда себе си или това, което глупакът срещу мен ще види. Когато ме оставят сам, аз ставам лицето-маска и безименния с име, смешника крал и мъдрия глупак. Аз ставам коза, победителя в играта, хитрината, скрита в ръкава на съдбата. Жокер! Това съм аз! Този монолог на главния персонаж в спектакъла всъщност очертава и проблематиката, и посланието, и внушението на това представление, създадено с високата визуална култура и въображение, присъщи на Петринел Гочев. В шеметната въртележка на огромни кукли, водени от актьори не скривани от параван или костюм, които мигновено и сякаш по някакво вълшебство преминават от живия образ към куклата и обратно, се появява едно момче, което е "най-важният в колодата карти" - може да е дете-цар, но и хитър или пък глупав шут. Така именно неговият образ носи както идеята на спектакъла, така и посланието за това, че единственото смислено нещо е стремежът да се разбере тайната... на любовта, на властта или на живота.
Мая Бежанска, Мила Коларова, Гергана Змийчарова, Ивет Лазарова, Димитър Иванов, Мариета Петрова, Анна-Мария Лалова и малкият Филип Гочев са актьорите, които изиграват вълшебството и жестокостта на тази приказка. Сценографията, куклите и костюмите в "Жокер" са дело на Юлиана Найман, а музиката е написал Ян Руменин.