Приключения на пусия с Кастро, Щраус, Брежнев

От днес се открива ловният сезон. Предлагаме ви емоционалните истории на Стефан Чакъров - първият и единствен началник на ловните стопанства към Държавния съвет.
НАСЛУКА!


Аз не съм станал, а се родих ловец. От тригодишен баща ми ме е повел на лов. Цялата ми рода са ловци. Съдбата ми на ловец бе предопределена. По време на лов за мен са важни пушката, кучето, дивечът, и дребните човешки нещица остават далеч встрани.
Ловът стана моя професия цели 45 години. Може би африканският лов е най-вълнуващият. През последните години участвах в над 20 сафарита. Нещо уникално и неповторимо. Там емоциите са много по-големи, а също и опасностите. Право да си кажа, след сафаритата в Африка не ми се ходи на лов в България.
Не бих казал за себе си, че съм професионален ловец.
Никой не може да го каже. Все още научавам много неща. Не съм достигнал съвършенството на Джон Хънтър. Жена ми веднъж ми каза: "Абе не се ли находи вече? Хобито ти беше професия и пак тръгваш на лов?" Не, страстта е до гроб.
Бяхме на лов за глигани в Габровско. Както си му е редът, изпекохме едно агне. Тръгна дамаджаната с хубавото вино, а с нея и приказките. "Ще видите утре моя "Меркел" какво прави", цяла вечер се хвалеше един. На другия ден още на първата гонка му излязоха две прасета. Бум, бум и няма никой. "Какво става с тоя "Меркел"?", подкачаме го. "Ще го счупя, ще го хвърля, ще го продам"... А брат ми му каза: "Не е до "Меркела", до зеркела е цялата работа."
Имам много ловни спомени с известни личности... Запомних пребиваването на Фидел Кастро у нас, макар че той не е от точните и запалените авджии. Емоционалният кубинец посети стопанство "Искър" (близо до Самоков), където елени и прасета се прескачаха на пусията му, но той не успя нищо да уцели. Големият сняг и минусовите температури не бяха най-подходящи за свикналия на +40 градуса революционер. Той непрекъснато тропаше с крака, за да се стопли, а щом видеше сюриите, се провикваше радостно като дете: "Ето ги, ето ги", забравяйки, че трябва и да стреля. За сметка на това пък проявяваше жив интерес към всичко - влизаше в къщите и дори в оборите на бистричани да види как живеят, разговаряше и се ръкуваше сърдечно с хората от с. Бели Искър. Те му отговаряха с неподправено гостоприемство и го черпеха с баници и питиета, които той смело дегустираше. "Леле, жив го видох" - възкликна една от жените. Той я прегърна и целуна. А съседките й дълго след това я задявали: "И те гуна, и те цуна по комунистически". Изпитание беше за охраната да го опази от хорската радост. Но най-трудно им беше, когато трябваше да му съберат през нощта отбор за баскетбол.
През лятото на 1987 година във Воден и в Ири Хисар, Силистренско, на лов дойде Франц Йозеф Щраус. Желанието му да убие благороден елен беше почти непосилна задача за егерите (ловните водачи), защото по това време рогачите си маркират територията и са скрити. Думите на един от ветераните в стопанството във Воден  - дядо Коце, че дивечът няма да излезе, не можаха да убедят Тато. Той беше категоричен: "Вие знаете какво да направите, за да си убие". И се оказа прав. Пък и имаше защо - заем от 700 млн. германски марки не се дава току-така. Синът на Щраус, който го придружаваше, се сдоби с отличен трофей от благороден елен, по-голям от рекорда на Германия. Радостта от ловните им успехи намери израз в пищна вечеря, дадена специално от високия гост. "Тодор Живков е политик от най-висока класа", беше оценката на "баварския ястреб" по време на разговорите. Какво ли не правеха ловните страсти тогава! Същата година есента той отново ни гостува в Ири Хисар и от раз си гръмна хубави глиган и благороден елен.
Златният трофей на Брежнев също от благороден елен през 1973 г. се оказа още по-добра инвестиция - опрощаване на милиарди рубли дълг. За разлика от Щраус, съветският ръководител случи най-подходящото време - сватбения период, когато реват елените. Но усложненията  дойдоха от друго. Той непрекъснато пушеше на чакалото. Но кой да направи забележка на такава височайша особа. Добре, че вятърът "заработи" за егерите, та духна в обратна посока. С това премеждията обаче не свършиха. Щастливият стрелец се втурна ентусиазиран към трофея си и без да забележи, настъпи гнездо на пчели. Една от тях го ужили по ухото и настана такава паника. В суматохата грабнах листа от бъз и веднага му натрих ухото, както правим ние, ловците. Добре, че не беше алергичен. Благодарен за навременната ми намеса и за отличното водачество, вечерта Брежнев ми подари златен часовник. А после край камината се напихме като казаци. Съветският ръководител като истински тамада непрекъснато вдигаше тостове за нерушимата българо-съветска дружба, за двата братски народа... И все на екс с водните чаши огнена ракия. Изпяхме всички песни за войната и за хайдутите. На сутринта шефът на УБО ген. Кашев здравата ме "сапуниса". Помъчих се да се оправдая, че аз на другаря Брежнев не мога да откажа да пия. Наказанието не ми се размина - три месеца понижение в длъжност.
За малко се разминах с наказание и при посещението на заместника на югославския държавен глава Тито - Стане Доланц. Той имаше желание да се "окичи" със златни глиги. На пръв поглед лесна задача, защото имаше чудесни екземпляри в зряла трофейна възраст и сезонът също беше подходящ. Пишман ловецът обаче не спази важно изискване - да не се парфюмира, когато отива за едър дивеч. А той ухаеше, сякаш му предстоеше паркетна изява. Прасетата идваха на сюрии, но щом усещаха миризмата, веднага кривваха в друга посока. Денят завърши с провал и чак вечерта се осмелихме да му кажем, че парфюмът му е много скъп и хубав, но това не е добре за глиганите. На втория ден положението беше спасено.
Някогашният ни интелектуален елит също беше заразен от ловната страст. Забавните случки, свързани с негови представители, също не бяха малко. Ще спомена само една. На Пантелей Зарев рядко му се случваше да уцели. Веднъж, когато бяхме на лов за фазани, той удари само два. Но находчивият академик ги сложи при татовите и гордо заяви: "Ние с другаря Живков ударихме 50."


Стефан Чакъров (в средата) - живот, отдаден на лова