Природен парк "Витоша" стана на 80 години

Инж. Георги Петрушев

След Първата световна война туристическата индустрия в Европа става все по-агресивна. Апетитите й са насочени предимно към най-девствените природни кътчета, които са привлекателни. С цел опазването им за поколенията и науката представители на интелектуалните среди в Европа се противопоставят срещу посегателствата и преодоляват редица трудности, но все по-успешно в отделните държави си създават защитени природни територии.
В България по инициатива на младия Съюз за защита на родната природа се обявяват първите защитени територии. В кратък срок са обявени първите природни резервати "Силкосия" в Странджа и "Парангалица" в Рила. На 27 октомври 1934 г. с Постановление 3А 15422 е обявен Първият в България и на Балканския полуостров Национален парк "ВИТОША". Защитената територия се създава с цел опазване на природната среда и създаване на подходящи условия за практикуване на познавателен пешеходен туризъм. Паркът е обхващал площ от 6401 хектара в най-високата, безлесна, субалпийска зона на планината. Статутът на парка е заимстван от първите обявени вече национални паркове на Америка и в Европа. През изминалите 8 десетилетия неколкократно са правени промени в площта му, като са включвани и изключвани от него територии невинаги в интерес на природозащитата.
До 1953 г., в продължение на 20 години, цялото управление, охрана и стопанисване на парка се осъществява от горското ведомство, което е създало своя паркова служба. Горските деятели успяват да отстояват природозащитните и екологични функции на НП "Витоша" и срещу бързо увеличаващия се натиск за урбанизация на територията му. Въпреки горската съпротива с постановление № П-330 от 1 юни 1953 г. 11 043 хектара преминават изцяло под управлението на Столичен градски народен съвет. Настъпва период на бързо изграждане на гъсто разположени големи сгради, без да са извършени проучвания върху поемните възможности на планината. В кратък срок са

изградени хотелските комплекси

"Щастливеца", "Копитото", "Морени", "Простор", "Златни мостове", "Тихия кът" и др. Отделни ведомства и крупни промишлени предприятия се надпреварват да изграждат бетонни сгради. Така в "защитената" територия са построени четириетажната сграда на Министерството на отбраната в м. Офелиите и отстоящата на 200 м до нея триетажна постройка на горите. На 500 м от тях са разположени почивните домове на артистите, радиото, композиторите и малко по на запад грамадната почивна станция на профсъюзите, недалеч от нея на Мини Перник, на адвокатите, п.д. "Звездица". На север от "Зл. Мостове" изникнаха сградите на БАН, Министерския съвет, на ЦК на БКП, на Столичната община, п.д. "Родина", п.д. "Бор" и на 100 м между тях п.д. "Тинтява". На изток от х. "Алеко" се разположи голямата сграда на Министерството на земеделието. Във връзка с това огромно за малката територия на планината над столичния град бяха построени над 50 км автомобилни пътища с трайно повърхностно покритие. Бяха изсечени, унищожени елитни горски насаждения. Въпреки огромното строителство по северните склонове на планината след Втората световна война се построиха само две съвсем скромни по обем и капацитет туристически хижи - х. "Острица" през 1957 г. на мястото на изгорялата х. "Брокс" и х. "Планинарска песен" през 1971 г.
Друг изключително важен, недопустим от екологична гледна точка, факт е извършеното строителство на язовир "Студена". Във връзка с неговото функциониране при надморска височина над 1100 м бяха направени

водохващания на реките

Владайска, Бистрата, Рударщица, Палакария и чрез канали с дължина над 60 км водите са отведени в чашката на язовира. За изграждането на тези водохващания и по цялото протежение на каналите се прокараха автомобилни пътища. Така екологичната катастрофа получи двупосочно измерение. През по-голямата част от годината в някогашните речни долини на тези реки от водохващанията надолу няма нито капка вода. Това предизвика унищожаване на ценни за науката представители на растителния и животинския свят, много интересни микроорганизми.
От началото на XX век та чак до 1976 г. по западните склонове на Витоша, над селата Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница и други действаха големи каменни кариери. Чрез мощни пневматични компресори и взривни работи се добиваха каменни блокчета за паважни настилки. Добиваха се големи гранитни блокове за изграждането на обществени постройки в София и извън нея. Сега каменодобивът на Витоша е прекратен, но свързаните с тази дейност пътища, битови сгради, работилници, трансформатори и др. загрозяват района и създават гнезда на ерозия.
През 1991 г. с мотивирано изложение от Комитета по горите до Столична община е поставено искане територията от парка, предоставена за управление и стопанисване от общината, отново да се завърне към горското ведомство. В края на същата година то стана факт. Заедно с това обаче общината оттегли ангажиментите си в поддържането на построените от нея 56 км алейна мрежа и принадлежащите към нея канавки, водостоци и мостчета и през следващите години те се превърнаха в ровинки, ровове и гнезда на ерозия. Общината прекрати грижите в поддържането на построените от нея заслони, беседки, пейки и други паркови елементи. Финансовите средства, които изразходваше Столичната община, не отидоха в дирекцията на парка. Пешеходните туристи роптаеха срещу бързото

влошаване на пешеходните алеи

и съоръженията към тях, но не знаеха, че финансовите средства за тяхното поддържане останаха при кмета на София.
През 2000 г. с влизане в сила на Закона за защитените територии Народен парк "Витоша" бе прекатегоризиран в Природен парк "Витоша". Фактически с този законодателен акт функциите и задачите на парка не се промениха, а само неговото наименование.
През годините на съществуването на парка не се постигна приемане и утвърждаване на Паркоустройствен проект, въз основа на който научно, екологично и природосъобразно да се организира, управлява и стопанисва тази защитена територия. С големи усилия и безкрайни съгласувателни процедури през 2005 г. бе утвърден План за управление на ПП "Витоша". Той има десетгодишен давностен срок. През 2014 г. започна изработването на нов план, който трябва да бъде утвърден от Министерския съвет и да влезе в изпълнение през 2015 г. Двупосочни са надеждите към него. От една страна, природозащитниците, научните институти към БАН, Лесотехническият университет и голямата част от нашата общественост хранят надежди и ще работят за налагането на по-ефикасни мерки за съхранението на останките от автентичния ландшафт на Витоша, нейното богатство на растителния и животински свят. От друга - търговците и туристическата индустрия представлявани от бизнесмени като Цеко Минев и подкрепяни от такива като Владо Каролев ще използват преди всичко финансовите механизми да наложат още по-активно превръщане на планината в мощно средство за печалби. В нормалните, коректни към природозащитното дело държави националните, природните паркове и резерватите се обявяват, устройват и управляват със ЗАКОН. У нас това е сведено на равнище министерство, което доказа, че няма потенциала да изпълнява тези функции.

Има някои проблеми

на пръв поглед малки, но интересно защо от години не се решават.
- Горското ведомство е длъжно на ПП "Витоша", а и на останалите защитени територии, с отпускането на необходимите щатни бройки служители, изпълняващи функциите на Паркова охрана.
- Двата резервата на територията на парка - "Бистришко бранище" и "Торфено бранище", да се завърнат във функциите на горското ведомство респективно в ПП "Витоша". МОСВ през изминалите 15 г. доказа неспособността си да управлява и преди всичко да охранява този вид защитени територии. Трябва да признаем, че поради липса на правилна екологична политика през 2002 г. след ветровала в "Бистришко бранище" останаха да гният над 20 000 куб.м елитна смърчова дървесина. Това предизвика появата и масовото размножаване на корояда "Типограф". Той обхвана смърчовата гора в цялата планина и тя загина. Освен короядите и липсата на охрана позволи през 2012 г. територията на резервата да бъде обхваната от огромен горски пожар. Сега резерватът вече го няма, поне що се отнася според целта, за която през 1934 г. бе създаден. Повече от наложително е прокуратурата да поиска наказателна отговорност от виновните длъжностни лица, допуснали унищожаването му.
- Повече от наложително е в туристическите центрове "Алеко" и "Златни мостове", а защо не и в с. Боснек да се изградят Посетителски - информационни центрове, в които да се разкаже за природата, историята на планината и хората в нея.
- Българския туристически съюз трябва най-после да отговори на въпроса: "Ще има ли на Витоша туристически хижи?" Сега някогашните хижи са превърнати в кръчми. В тях планинарите са нежелани. Не се разрешава консумацията на собствена храна.
- Кметът на София, гледайки ежедневно герба на столицата и на него изографисан силуетът на Витоша, навярно си дава сметка, че без планината и градът нямаше да го има на това място. Общината е длъжна към тази планина и намиращия се в нея пръв на Балканския полуостров Национален парк. Кметът на София да изпълни едно основно социално задължение, като осигури в почивните дни достатъчно превозни средства до "Златни мостове" и "Алеко" за извозването на всички, за които планината е жизненонеобходима. Спрете автомобилното нашествие на Витоша.
80-годишният юбилей на ПП "Витоша" е достатъчен повод да се замислим - от какво защитихме планината? Сякохме и опожарявахме горите й, взривявахме скалите и морените й, унищожихме дивеча, пресушихме реките й, превърнахме я в евтин кръчмарски бизнес и я направихме недостъпна за природолюбителите и редовните планинари. Какво по-лошо можеше да се случи на Витоша, ако не попадаше в списъка на "Защитените територии"?