14 Юли 2026вторник02:57 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Притчите на Николай Петев

"Не ме ли помниш..." - между литературната критика и експресивната есеистика

/ брой: 98

автор:Йордан Костурков

visibility 4319

Литературната критика на Николай Петев винаги се е възприемала предимно като публицистика, но в контекста на цялото му творчество и конкретно в новата му книга "Не ме ли помниш..." тази негова публицистика променя представите ни за жанра. Текстовете на Николай Петев винаги изненадват с прозорливост, с една надвременна актуалност, с една разсъдъчност и логичност. Това е съчетано с изключително сложна метафористика, изграждаща символната основа на притчата и разказа.
    Тематично в "Не ме ли помниш..." можем да разчетем различни жанрове - но без типичните жанрови особености. В дела "Малка галерия с малко думи" са рецензиите и портретите на автора за Богомил Райнов, Любомир Левчев, Валери Петров, Пелин Пелинов, Хайтов, Никола Радев, Тодор Велчев, в които се откроява оригиналният прочит на Петев. В новата си книга той продължава да следи творците, които израснаха и се утвърдиха през годините - Елка Няголова, Румен Балабанов, Захари Иванов. А същевременно открива монументалната проза на Анжел Вагенщайн, творчеството на Воймир Асенов и Владимир Зарев.
    В "Не ме ли помниш..." едни от фините, типични Петеви портрети са на творци, които влязоха в класиката на литературата - от Георги Джагаров до Виктор Пасков.
    Сред новите имена, които занимават автора, в причудлив ред са събрани Матей Преображенски, Елин Пелин, Хемингуей, Дмитрий Лихачов.
    В първия дял на "Не ме ли помниш..." наред с познатата голяма негова тема - "Фарът и неговият пазач", Николай Петев е събрал шестнадесет творби, които са квинтесенция на неговата философия: размисли, есета, разкази и притчи, притчови разкази, жанрово определени и неопределени в един негов жанр, който за удобство може да нарече публицистика. Темите на тези рефлексии, български, вечни, универсални, са лично негови и сякаш затова могат да бъдат прочетени в спор или съгласие. Макар стилът на Петев да е разпознаваем и типичен, обединяващо начало в тези шестнадесет своеобразни завършени миниатюри е стилистиката им: техният автор никога не е морализаторствал, а елемент на неговата духовна сила е точно готовността да не влиза в спор, ако не успее да те убеди с аргументите и емоционалността си. Точно в тази посока се събират двете части на книгата - портретите прерастват в есета, есетата в разкази. Аз бих наричал "публицистиката" на Николай Петев художествена проза.
 

Газ от "Шел" се нагнетява в "Чирен"

автор:Дума

visibility 1117

БЕХ подмени ръководството на ТЕЦ "Марица изток" 2

автор:Дума

visibility 1596

Търговският регистър се задръсти

автор:Дума

visibility 1413

С евроармия срещу Европа

автор:Юри Михалков

visibility 950

Обществата не се разпадат изведнъж. Първо свикват

visibility 1188

Роботи вместо имигранти

visibility 1244

Двойният стандарт на новите комсомолци

visibility 1469

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ