Приятелското рамо на Добри Жотев

Добри ЖОТЕВ е роден на 24 януари 1921 г. в с. Радуй, Пернишко. Учи в Перник и София. През 1942 г. като гимназист е арестуван за антифашистка дейност, осъден е по ЗЗД на 15 години затвор. През юли 1944 г. избягва от затвора в Скопие и се включва в партизанския батальон "Васил Коларов" в Югославия. Завръща се в България през септември 1944 г. Първата му публикация е през 1942 г. в списание "Младежко слово". Работи в ЦК на ДСНМ, в редакцията на "Народна младеж", в. "Стършел".  Автор е на книгите "Жажда" (1951), "Буйният вятър" (1958), "На гости у дявола" (1962), "Обич моя" (1964), "Викове" (1966) и др.

Катя Янева

Има времена, когато разгръщаме отдавна четена книга, за да срещнем отново автора й, сигурни, че той ще ни даде ум и разум в наши сегашни тревоги. Никак няма да ни интересува каква ли е литературоведската оценка за него, високо ли е мястото му в литературната история. Ще го търсим като човек, осмислил преживени събития и дал глас на своята мисъл. Ще разчитаме на неговата честна дума. Добри Жотев е от тези, които не подвеждат. Той е от тези поети и забележителни сатирици, които споделят самото изстрадване на мъката в опознаването на своето съвремие, търсейки истините, без пощада към самия себе си и към другите. С обич към човека. Той, отказалият се от всякакви притворства, авторът на "Жажда", "Буйният вятър", "Обич моя", "Викове", "Влюбени слънца", пише "На гости у дявола", "От дявола до кибернета" и "Делфийският оракул" нарича сатирата "Тази най-странна човешка любов".

Човекът с всичката му сложност и дилеми

"След бригадирското движение, след моята първа стихосбирка "Жажда" аз, мисля, не само аз, а много хора като мен трябваше да се сблъскаме с действителността, защото се получи несходство между действителността и идеала - споделя поетът в Литературна анкета, издадена през 1980 г.- Преди Девети, докато участвахме в антифашистката съпротива и се борехме срещу едно общество, което трябваше да бъде заменено с ново, съвършено различно, ние слагахме в сметката борбата на класите, експроприацията на експроприаторите, битието, което определя мисленето, и някак си сме смятали, че с това въпросът за новото общество е изчерпан - продължава той. - Оказа се обаче, че сметките ни не са били много точни, защото ние сме пропускали в тях най-същественото - да се изразя така, феномена човек. Човека с всичката му сложност, с това, че той като психика е неизброден, многопосочен, че той може да поднася изненади, че неговото поведение понякога е като че ли немотивирано... И че тоя човек, от когото започва и свършва всичко, е бил най-главното и че той не може да бъде изчерпан само с нашите някогашни представи. И трябваше да се сблъскаме с неприятни неща - с кариеризъм, с подмазвачество, с лекомислие, с ограниченост, с посредственост, с много неща, които се оказаха не така лесно преодолими. Това е било, преди още да бъде обявено разобличаването на култа към личността. Това беше време, в което (знаем всички) много хора бяха репресирани, след това реабилитирани, всичко беше тежко и сложно. И тоя сблъсък предизвика у мен остра депресия. Не можах да пиша, оказах се в някакво празно, безвъздушно пространство, някъде между земята и небето или по-точно - съвсем на земята, която ми разкриваше неща съвсем неочаквани и непредполагаеми дотогава. Състоянието ми стигна дотам, че дори започнах да мисля за самоубийство. Изобщо бях много, много зле."- заключава поетът.
              
Разбираеми ли са неговите думи

за тези от нас, които са преживели същите грозни изненади от онова време и не са ли показателни за мислещите хора от съвремието, които поновому губят илюзии, поновому стъпват на земята, търсейки опори? Стихотворението "Анамнеза" на Добри Жотев е автобиографична творба и документ за състоянието на едно поколение, изнесло революцията на плещите си и стъпило в мирния ден, в реалния, който съдържа богатствата и противоречията на действителността.
Добри Жотев е между творците, които притежават съзнанието, че тяхното поколение свързва две епохи. Тези автори са колкото в миналото, толкова и в настоящето. В произведенията им споменът изостря погледа към съвремието и обратното - вълненията от днешния им ден събуждат спомена. Различните времена са в непресекващ диалог. Разбираме плодотворността на опита. У това поколение има нещо, което винаги респектира - изживяна история... "Неспокойно съзнание" на Ал. Геров, "Пътища за никъде" на Б. Райнов, "В меката есен" на Валери Петров... Изживява се социална драма. У различните автори се активизират характерните творчески способности. У Добри Жотев - способностите на сатирика. "На гости у дявола" - драматичните поеми, създавани през 50-те години на ХХ век, безжалостното саморазкриване-самоосъждане и радостта от постигнати истини. Тук Добри Жотев ще изкаже и подбудите на сатирика:

Велика, безсмъртна любов към човека,
прославил човешкия век,
разискря омраза към всичко, което
му пречи да бъде човек!


Срещу пасивността пред злото

От "разговорите" със Сатаната нататък поетът ще бъде все рязко непрощаващ злото у човека, все щастлив да открие доброто. Той е от първите и най-жестоки изобличители на безчовечността, изстрадана от него в неговото време, но между многото негови сатирични обекти трябва да се отбележи един, който е постоянен за творческите му интереси, дълбоко го засяга и предизвиква до крайност. Това е човешката пасивност пред злото. Пасивността пред злото, сама по себе си - огромно зло, за сатирика Добри Жотев - най-голямото зло. Яростен от болка, почти слепеещ от възмущение го виждаме единствено пред самопредаването на човека, единствено пред съзнателното вътрешно примирение на личността. Пасивността като философия за него е пълното отричане на човека от човечността... Нека да го чуем и в днешния ден!... Впрочем справедливо е да признаем, че като тръгва от собственото си време, от драмата на своето поколение Добри Жотев поема трудните пътища на човекопознанието въобще, за да стигне до знания и до една вътрешна увереност, каквато всекиму е потребна, до силата на изреченото в "Делфийският оракул":

Не кълни се в каквото не вярваш,
ни във клетви неистински
вярвай!
Не мисли с главата на другиго,
ни със твоята
искай да мислят!
Не бъди господар на слуги,
ни слуга сам да бъдеш
допускай!
Не продавай на търг съвестта си,
не купувай,
когато продават!
Не забравяй завета на смелите,
ни край теб да забравят
оставяй!
Не лъжи! Не укривай горчивите истини,
не затваряй очи
да ги скриват!
Не запушвай устата на ближния,
ни на него това позволявай!
Не осъждай преди да разбираш,
ни оставяй
така да те съдят!
Не насилвай, добил ли си сила,
ни насилие чуждо понасяй!
Не загубвай от поглед голямото,
ни когато го губят,
прощавай...