Призвани сме да продължаваме традицията

Проф. Жени Захариева е пианистка със световна известност. Завършила е Московската консерватория "Чайковски". Професор е по пиано и камерна музика в НМУ "Проф. Панчо Владигеров". Развива богата концертна дейност в Европа, Далечния изток, Африка и Америка като солистка на престижни симфонични и камерни оркестри. Артистичен директор е на международните фестивали "Музиката и земята", "Албер Русел", Лятната академия за музикално изкуство "Русалка", фестивала "Изкуства за земята". Тя е посланик на българската култура по време на Френското председателство на ЕС. Удостоена е с множество наши и международни отличия, сред които и почетен орден за заслуги към френската култура.

- Проф. Захариева, представяйки проекта "Споделените извори на българското музикално изкуство - френската традиция", подчертавате, че кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019 е добър повод за преоткрием позабравените европейски корени на българската музикална култура и че целта е да се акцентира върху френската традиция в творби на Любомир Пипков и Марин Големинов. Разкажете за тези паралели и какви открития направихте вие самата през годините, в които задълбочено работите върху творчеството на френските композитори.
- Ако обърнем поглед назад към 30-те години на миналия век, ще си спомним, че титаните на българската професионална музика като маестро Г. Анатасов, Панчо Владигеров, Димитър Ненов, Любомир Пипков, Марин Големинов, Парашкев Хаджиев са били възпитаници на елитни музикални институти в Рим, Париж, Берлин, Виена, Прага... Всички те са се върнали в родината си с дълбокото убеждение и вяра в своята мисия - да създават българска композиторска школа, споделяйки своя опит "от извора" и синтезирайки европейската традиция с богатството на българския фолклор (и какъв пример за висок морал!). Те създават една плодоносна основа, традиция, която продължава своето развитие и постоянен възход днес. Целта на проекта е да насочим поглед към българските, рядко изпълняваните, по-ранни, но показателни камерни творби, вдъхновени от европейската традиция, като ги съпоставим с творби, създадени по същото време от техни колеги и учители в Европа. Например камерни творби от френския възпитаник Л. Пипков редом с тези на Пол Дюка (негов учител), Русел, Месиен, Пуленк. Да покажем "извора", от който са "пили вода" основоположниците на българската музикална култура.

- Как ще се развие в бъдеще този проект, кои имена на композитори ще бъдат включени?
- В следващия сезон мислим да акцентираме върху немската традиция в творчеството на П. Владигеров, Д. Ненов, П. Хаджиев.
- Как подбрахте изпълнителите, които ще представят композиторите и техните произведения? Сред тях има музиканти от различни поколения, което говори за една много ценна приемственост.
- Така е. В проекта са включени три поколения музиканти - редом с наши известни артисти като Анатоли Кръстев, Лидия Ошавкова, квартет "Еолина", Савка Шопова, Петя Бъговска... участват Цветелина Малджанска, Дарина Малеева, лауреатите на международния конкурс "Албер Русел" - Елина Христова (вече професор в САЩ), френският пианист проф. Ксавие Льоконт де ла Бретонери, Румен Трайков (победител от последния IХ конкурс)...
- На кръглата маса "Франция-България в музиката" с водещи Лъчезар Каранлъков и Иван Евтимов какви теми ще бъдат обсъждани? Кои ще са участниците в дискусиите?
- Кръглата маса, мисля, ще бъде един непринуден разговор между музикантите от трите поколения (участници в концертите и техни колеги) за влиянието на френската традиция в композиторското и изпълнителското ни изкуство. Ще бъде като обмяна на лични мнения и впечатления от контактите с големи личности на френската школа у нас и във Франция.
- Фондация "Албер Русел" и едноименният конкурс направиха много през годините за представянето и популяризирането на творчеството на редица автори и изпълнители, съдействаха за откриването и дадоха път на млади таланти. Фондацията е организатор на новия проект, който вероятно е продължение на вече десетилетие провеждания международен конкурс за пианисти в София?
- През март 2014 г. ще се проведе Х международен конкурс "Албер Русел" - в памет на неговата основателка, грандамата на френската музика проф. Жермен Муние. Съзнаваме колко голям е приносът й за българската клавирна школа. Тя бе не само инициатор, спонсор на конкурса и негов постоянен председател. Тя пътуваше от 1992 г. из страната ни, за да изнася лекции и да провежда безвъзмездно майсторски класове не само със студентите на Музикалната академия, но и за учениците на музикалните училища в Плевен, Русе, Пловдив, Варна. Споделяше своите знания с неизмерима щедрост, култивираше френската традиция у нас. Тя е един от най-големите музиканти и педагози на Франция. Не познавам друг такъв музикант - приятел на България, толкова голяма и толкова всеотдайна личност. Често казваше: "Правя го, защото младите български пианисти са много талантливи и заслужават да получават много знания за клавирното изкуство." Новото в провеждането на десетия конкурс "А. Русел" е, че той ще започне в Париж. Там ще започне първият тур (рецитал от 45 минути) на Втора възрастова група, като журито ще излъчи трима финалисти, след което същото жури ще избере от прослушване в София другите трима финалисти (по регламент те трябва да са шестима). Финалът по традиция е с Академичния симфоничен оркестър на НМА "П. Владигеров".
- Към каква публика са насочени концертите от "френския цикъл", част от които са със свободен вход, а останалите - със символични цени на билетите?
- Към широка публика - от професионална до любителска и детска. На 24 октомври в НМ "Земята и хората" Ксавие Льоконт де ла Бретонери (Франция) ще представи атрактивен спектакъл за деца и възрастни (с музика, текст и мултимедия), премиера за България, "Историята на слончето Бабар" от Фр. Пуленк. А в края на ноември във Френския институт преподавателката от НМУ "Л. Пипков" Любов Шишева ще повтори този спектакъл с ученици от своя клас.
- Как се осъществява подобно некомерсиално начинание в днешно време?
- Трудно и различно. Нашият проект бе одобрен на конкурс пред Столичната община. Затова той се реализира с нейна подкрепа - за кандидатурата на София за Културна столица на Европа през 2019 г. Разбира се, и с много ентусиазъм от страна на организаторите и изпълнителите.