Продължаваме да страдаме от "сателитния синдром"

Георги МАРКОВ е роден през 1946 г. в Пловдив. Завършва история в СУ, специализира във ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик. Един от най-известните наши историци, специалист по международните отношения, политическите покушения и войните в края на ХIХ и ХХ век. Автор е на близо 20 книги, сред които последната е за Втората световна война от гледна точка на победените. От 1977 г. работи в Института по история на БАН, на който е директор от 1993 г. до 2012 г.

"През Втората световна война решаващият фронт е Източният"
"По-млади колеги работят за фондации, които им плащат и им диктуват тезите"

- Като историк, специалист по войните, съгласен ли сте, че Втората световна война и победата над фашизма са най-знаменателното събитие на ХХ век?
- Това е войната, която определя бъдещото развитие на Европа и до ден днешен още има събития, които са свързани с нея. Дори сега, когато се отбелязва 70-та годишнина от края й, това проличава във възприемането на войната и нейните резултати.
- Днешната геополитическа ситуация и събитията в Украйна слагат отпечатък и върху възприемането на историята. Това изкривява историята и май че отново никой не си взима поуки от онова, което се е случило в миналото?
- Историята се политизира отново. Дори на 27 януари, когато се събраха за 70-годишнината от освобождаването на концлагера в Аусшвиц, полският външен министър каза, че не са поканили руския президент, защото Първият украински фронт е освободил концлагера. Което е смехотворно, защото фронтовете си менят наименованието според мястото, където се развиват бойните действия. Две трети от населението на Съветския съюз, което тогава е около 150 милиона души, са руснаци, съответно - жертвите са руснаци. Не е вярно, че украинци са освободили Аусшвиц. Това е поредното политизиране на историята, което не трябва да се допуска. А там присъстват и държавни, правителствени глави, всеки мисли нещата може би по различен начин.
- Но нашият президент Плевнелиев също отказа да отиде в Москва за 9 май, а лидерите на сродни нам страни в Европа отиват.
- Това е едно престараване на президента Плевнелиев, прекалено докарване пред новия Голям брат. Ето например чешкият президент Милош Земан каза, че не може американският посланик да му прави програмата. Това е достойно поведение, при това в Чехословакия помнят времето на Пражката пролет. Или пък Виктор Орбан, който също има повод от 1956 г. - унгарската революция, но той също има по-самостоятелно поведение в своята външна политика. Ние страдаме от "сателитния синдром", за съжаление. Това продължава.
Според мен историята трябва да се отдели от политиката. Ние вече 25 години твърдим, че за разлика отпреди 10 ноември българската историография вече е свободна, няма цензура, пишем и публикуваме, каквото си искаме, но съществува автоцензура, особено у по-младите колеги. Това е много любопитно за мен, понеже те не са живели в предишните времена, би трябвало да са по-малко обременени. Преди година и половина имах случай - по-млад колега изнася доклад за 150-годишнината от рождението на Любомир Милетич, който е бил председател на БАН след Гешов през 1924-1937 г. Докладът му беше за архива на академията, който Милетич е събирал 40 години. И казва, че за нещастие на 10 януари 1944 г. архивът на акад. Милетич бил изгорял заедно с къщата му при "един пожар" в София. И му казвам: Колега, какъв пожар е имало на 10 януари 1944 г. в София? Ако бяха съветски бомби, щеше веднага да го изтъкнеш, но понеже са англо-американски, ти сега го скри. Въпреки, че е млад човек, той вече има една автоцензура, от която дори американската армия не може да го освободи.
- Вярно ли е това, че при бомбардировките над София Сталин е помолил Чърчил да бъде пощадена българската столица и бомбардировките са били прекратени?
- Навремето ген. Захари Захариев в спомените си пише за това. Не, не е вярно. Бомбардировките са уговорени със Сталин. Съюзниците са разговаряли по най-различни въпроси, включително за това, че Чърчил е решил да бомбардира София. Сталин дава съгласие и казва "да", понеже България е съюзник на Хитлер и е трябвало да бъде бомбардирана както Италия. Всъщност Сталин води войната от съвсем друга гледна точка. А вече в началото на 1944 г., когато правителството на Багрянов започва да прави сондажи в Анкара и в Кайро за примирие със Съединените щати и с Великобритания, тогава Рузвелт е този, който пише на Чърчил, че българите започнаха да търсят примирие - дай да спрем бомбардировките. И това е известно, Чърчил му отговаря: "Щом лекарството вече е дало своите резултати, нека да се утрои дозата". И утрояват тонажа на бомбите. Тука Сталин не е намесен. Сталин по-късно се намесва, когато Чърчил иска да отвори фронт на Балканите, т.нар. Балкански вариант, да вкара Турция във войната и да я възнагради с Бургаска област. А на българите им стига едно пристанище Варна. Сталин отначало се съгласява, но после, виждайки, че България се очертава в неговата зона при дележа на Източна Европа, чувства, че това засяга и него. И казва: няма да пипаме територията на България. Но това вече става по-късно, през есента на 1944 г.
- Когато сега някои хора говорят за Втората световна война, някак забравят, че сме били сателит на Райха и че всъщност участието ни в последния етап на войната и съпротивителното партизанско движение помагат санкциите към България през 1947 г. да са по-смекчени.
- И участието ни в заключителния период на войната, и съпротивителното движение имат значение. А също така има значение, че цар Борис ІІІ не скъсва дипломатическите отношения, за разлика от другите сателити на Германия. Не изпраща и редовни войски. Единственото е, когато в Потсдам Чърчил пак казва, че българите са грешен народ - пак си пее неговата теза, Сталин казва: не, българите, за разлика от румънци, унгарци, италианци, словаци, финландци, хървати дори, все пак те не воюваха срещу нас на Източния фронт. Правителството на Богдан Филов обявява война само на Съединените щати и на Великобритания. Но това пък е фатално, защото Чърчил още при подписването на съюзен договор с Молотов през 1942 г., казва: Мен ме интересува Гърция, България и Румъния не ме интересуват. Още тогава вече България е в съветските сфери на влияние.
- Значи ние през всичкото време сме били между чука и наковалнята и са решавали съдбата ни Великите сили?
- Като погледнем геополитически, това не е вече само война на идеологии. Знаете, че Сталин разтурва Коминтерна. Когато Чърчил, Сталин и Рузвелт са разговаряли още през 1943 г., когато Червената армия наближава границите на Съветския съюз, Рузвелт казва: републиканците в конгреса непрекъснато ми държат речи за дългата ръка на Москва, за съветизация, болшевизация, затова махни този Коминтерн. И Сталин извиква Георги Димитров и му казва от следващата седмица Коминтернът да се закрие, защото тезата за световна пролетарска революция е от времето на Ленин и е остаряла, СССР трябва да се съобразява със съюзниците си. И закриват Коминтерна.
- Теза на яростните русофили у нас, каквито доста се навъдиха напоследък, е, че България не е била освободена от фашизма, а била окупирана от съветската армия. Каква е тази окупация?
- При примирието не само с нас, но и с Румъния, с Унгария, с Финландия Молотов отхвърля безусловната капитулация, която е формула на Рузвелт. Безусловна капитулация Молотов определя само за основателите на Тристранния пакт - Италия, Германия, Япония. Това е негова заслуга. В приложението на протокола за примирието Съюзната протоколна комисия има контролни функции и над правителството ни, дори за разпространяването на вестници и издаването на фирми. Съветските войски имат окупационен статут, имат право да се намесват и по въпроси, които са от компетентността на българските военни. Българската милиция примерно не може да арестува съветски офицери и войници.
- Колко време остават в България съветските войници?
- След като се подписва договорът на 10 февруари 1947 г., в срок от шест месеца Червената армия се изтегля от България. В средата на декември 1947 г. се изтеглят последните съветски войници. Тук нямаше повече съветски войски.
- И никога след това не е имало нито войски, нито съветски бази, а сега САЩ разполагат и контингент, и бази. 
- Скоро в един вестник по-млад колега твърдеше, че у нас е имало ядрено оръжие. У нас никога не е имало ядрено оръжие, докато в Турция е имало американско ядрено оръжие. Един депутат неотдавна каза, че американците, ако искат, могат да разположат у нас всякакви оръжие, защото сме съюзници в НАТО. Но докато бяхме във Варшавския договор, на наша територия никога не е имало съветско ядрено оръжие. Дори в Гърция на Крит е имало американско ядрено оръжие. Затова Тодор Живков има една инициатива някъде от края на 60-те години Балканите да станат безядрена зона. Защото е знаел, че в България няма ядрено оръжие, а в Гърция и Турция има.
- Но сега американците си правят бази тук, каквито руснаците никога не са правили. Даже ни обявяват за фронтова държава. Каква фронтова държава сме ние в момента!
- Увлече се и бившият военен министър Шаламанов, заговори за хибридна война, за руска заплаха. Същото и президентът. Според мен не бива геополитически да се увличаме. Просто трябва да си мерят думите. Ние не сме фронтова държава. Дори една Турция, която Съединените щати наричат стратегически съюзник, когато сега става въпрос за Крим, а там има едно малцинство кримски татари мюсюлмани, турското правителство не си позволява да поема тяхната защита. Така че - въпрос на дипломация.
- Поведението на нашите политици не насърчава ли хулиганства като мацането на паметници, при това мацащите ги оправдават, било артистизъм! В Европа такова нещо няма, на много места паметниците на Съветската армия се опазват и поддържат, дори в Германия. 
- Нека Иво Инджев да ме чуе. От време на време го прихваща и иска да махаме паметника на Съветската армия. Първо, до 1946 г. няма съветска армия, нищо че така е написано, има Червена армия. Както и няма Министерски съвет, има Съвет на народните комисари. Нека да вземе договора от август 1992 г., когато Елцин дойде в София и с Желев подписаха договор между България и Руската федерация. Там има точка, както е във всички други договори с другите страни. Ето в ГДР - когато се изтегля Съветската армия, има договор с германското правителство да не се посяга на паметници на Съветската армия. Имат мемориал в Трептов парк, в западен Берлин, на други места,  във Виена също има. С Австрия държавният договор е от 1955 г., когато се изтегля Съветската армия. Ами, нека да четат! Не може да се посяга на паметници на Червената армия. Общинският съвет на Димитровград иска паметникат да се премести в техния град. Това няма как да стане.
- Според вас убийствата в Украйна - на журналисти, на политици, на стотици мирни жители, за които Европа си затваря очите, не създават ли опасност от възраждане на фашизма?
- Много бърка Киев с този Десен сектор и с реабилитацията на Степан Бандера. Има една СС дивизия при Галичина - около 20 хиляди души, най-големите зверства, масовите убийства в Украйна ги извършват украинци, бандеровци. Киев сега се компрометира с тези нови бандеровци. Защото Степан Бандера е един отдавна доказан тежък престъпник. Освен това събарят паметници в Западна Украйна не само на Ленин, а и на Кутузов. Паметник щели да строят на Бандера! Ами те си режат клона, защото в Европа, като чуят за Бандера, се хващат за главата. Украинският млад национализъм просто си вкарва автоголове. И те сега пренаписаха историята - Червената армия окупирала Украйна. Това означава, че Вермахтът е освободил Украйна. И още по-назад в историята отиват - това е подобно на поведението на Скопие - че няма Киевска Рус, а има Киевска Украйна. Те просто крадат руската история, както тези в Скопие ни крадат цар Самуил. А пък най-големият смях е, че превеждат Гогол на "мачин език". Както в Скопие превеждат Вапцаров, Смирненски и Талев. Много си приличат в това.
- Как очаквате да премине у нас 9 май? Ще се раздели ли пак обществото ни - русофилите празнуват исторически юбилей, русофобите хулят Русия?
- Разговарял съм с някои политици още преди пет години, тогава бях председател на комитета за отбелязването на 65-та годишнина. Някои развиват една теза, която е англо-американската теза. Англо-американците подписват капитулацията на 7 май. Обаче Сталин не признава тази капитулация и я нарича предварителен протокол. В Берлин се подписва късно вечерта на 8 май. Още тогава Чърчил обявява Деня на победата на 8 май. А Сталин го обявява на 9 май. И за някои американски фондации сега Денят на победата е 8 май, както е в Лондон и в Ню Йорк, а 9 май е Ден на Европа. Добре, ама в историята е иначе. В Първата световна война решаващият фронт е Западният. Във втората световна решаващият е Източният фронт. Защото две трети от Вермахта са на Източния фронт, от всеки 10 загинали германски войници 8 загиват на Източния фронт. Официалната капитулация е в Берлин, но от Чърчил насам на Запад има гледна точка за ден по-рано. Евгени Дайнов като английски възпитаник ме нападна в някакъв сайт - как мога да посягам на великия Чърчил. Само че Дайнов цитира Чърчил, както навремето цитираше Ленин. Понеже Чърчил казал, че 8 май е Денят на победата, сега те повтарят като папагали. Трябва да престанат с това политизиране на историята. Защото след 1989 г. казахме стига. Свобода, демокрация, независимост. А сега виждам друго и моят призив е към по-младите колеги - знам, че преди имаше политическа цензура, сега има икономическа. Знам, че някои от тях работят за някои фондации и те им поставят условия. Аз се шегувам - който плаща, той подбира и фактите. Все пак трябва да преодолеят автоцензурата, след като твърдят, че са обективни в своите изследвания.