Проекти - връстници на промените

Освен АЕЦ "Белене", има поне още два стратегически проекта, които са връстници на промените у нас. За тях усилено се заговори веднага след началото на прехода преди 30 години, но по една или друга причина те са още на старта или тяхната реализация върви с много бавни темпове. 

Есента на 1993 г. в Македония предстоят парламентарни избори. Тогавашният премиер на западната ни съседка Бранко Цървенковски прави първата копка за строителството на жп връзката с България. Българското правителството се представя от министъра на транспорта Кирил Ерменков. Заради "историческото" събитие Цървенковски заравя за бъдещите поколения метална капсула в земята. След повече от 25 години едва ли вече някой знае къде е тази реликва. Сега, след затоплянето на междудържавните отношения, темата отново е актуална. През 2014 г. започна изграждането на първия участък от линията Куманово-Беляковце, но поради редица проблеми вместо през януари 2016 г. изграждането му ще завърши в края на следващата година, със закъснение от три години,

Откакто Македония започна строителството на железопътна линия към България, са изградени едва 8 километра от трасето, което трябва да е дълго 90 километра. Това е по-малко от 10 процента от жп трасето, което трябва да свърже двете страни. Македонското министерство на транспорта обяви търг за строителството на втория участък на линията от Беляковце до Крива Паланка. За третия, последен участък от Крива Паланка до българската граница, който е най-скъп, пари все още не са осигурени. Той ще струва 350 милиона евро, а досега са гарантирани само 71 милиона евро. 

Оптимизъм

Макар че досега са пропуснати всички срокове за строителство на линията към България, директорът на Македонски железници - Инфраструктура Ирфан Асани, който вече 7 години ръководи държавното предприятие, цитиран от медиите в Скопие, е оптимист, че трасето ще бъде изцяло завършено до 2021 г. Според Асани строителството на втория участък от линията трябва да започне следващото лято, а средствата за него (145 милиона евро) са осигурени със заем от Европейската инвестиционна банка. Още не е известно кога ще започне да се строи третият участък, за който се търсят средства от международни финансови институции.

Железопътната линия към България е част от Коридор номер 8. Тя се планира от десетилетия и трябваше да свързва Бургаското пристанище с албанския порт Дуръс, но строителството се бави. Македония все още няма железопътна връзка по направлението Изток-Запад. Все още се търсят пари и за 63-километровата линия от Кичево до Лин в Албания, която по някои оценки ще струва около 500 милиона евро. 

Към 2025 г. се предвижда от София до Скопие да се пътува с влак за не повече от час, обеща преди близо два месеца министърът на транспорта Росен Желязков в Скопие преди първото заседание на Междуправителствената комисия за икономическо сътрудничество между България и Северна Македония. Разстоянието между двете столици е около 220 км, но между тях все още няма железопътна връзка, макар намерение за изграждането й да се изразява от десетилетия. Предишната прогноза беше железопътната връзка да бъде готова през 2027 г.

Пътна карта

За новия програмен период в България са планирани 400 млн. евро за изграждането и модернизацията на жп линията от София до границата със Северна Македония, съобщи неотдавна българският транспортен министър. Аналогична сума е предвидена и за изграждането на железопътна свързаност от Скопие до границата с България. "Пътната карта сочи, че към 2025 г., плюс-минус година, ние ще имаме изградена инфраструктура", заяви Желязков. Един от обектите по маршрута е трансграничен тунел между България и Северна Македония. Строителството му е започнало през 1942 г. по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско предприятие, но с края на Втората световна война работата спира.

Пазарлъци

Също преди 30 години започна да се говори и за нови мостове между нашата страна и Румъния на р. Дунав. Идеята бе за шест нови съоръжения: Видин - Калафат, Оряхово - Бекет, Никопол - Турну Мъгуреле, Свищов - Зимнич, Русе - Гюргево и Силистра - Кълъраш. След 30-годишни мъки готов е само мостът Видин-Калафат, а пазарлъците с Румъния за другите съоръжения не спират. Третият мост между България и Румъния ще е между Свищов и Зимнич, обяви изненадващо преди дни премиерът Бойко Борисов в Дубровник след края на осмата среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа и Китай, известна като Инициативата "16+1".

Думите на Борисов дойдоха изненадващо, защото тази локация изобщо не съществува в интегрираната транспортна стратегия на България до 2030 г. В нея е заложено строителството на четири моста над Дунав при: Оряхово - Бекет (357 млн. лв.), Силистра - Кълъраш (267 млн. лв.), Никопол - Турну Мъгуреле (357 млн. лв.) и втори мост при Русе (267 млн. лв.). За първи път мост между Свищов и Зимнич беше споменат от премиера Борисов в края на март по време на съвместното заседание между правителствата на България и Румъния в Букурещ. Тогава транспортните министри на двете страни подписаха споразумение за транспортна свързаност, което предвиждаше да бъде избрана една от следните локации: Оряхово - Бекет; Никопол - Турну Мъгуреле; Свищов - Зимнич; Русе - Гюргево и Силистра - Кълъраш.

Анализ

През последните години България държеше третият мост да бъде между Русе и Гюргево, но румънците бяха категорично против. Тъй като мястото на моста между Видин и Калафат беше посочено от България, сега беше ред Румъния да посочи следващата локация и очевидно Борисов се е съгласил с тяхното предложение. Преди години един от най-богатите румънци - милиардерът Йон Николае, имаше интерес към изграждането на съоръжението и обещаваше да се включи при условие, че се построи върху основата на публично-частно партньорство. Новината за това разпространи през 2012 г. в България бившият шеф на футболния съюз Валентин Михов, който е родом от Свищов.

През лятото на 2015 г. еврокомисарят по регионално развитие Корина Крецу каза, че анализът разходи-ползи ще определи дали да има втори мост над р. Дунав между Русе и Гюргево. Дотогава се говореше единствено за разширяване на съоръжението. Такъв анализ до този момент от българските власти официално не е представен. "И аз исках да направим още един на Русе, но те не искат, оттатък е тресавище, трябва да правят много тежки обществени поръчки, те се плашат от тях, докато за Свищов - Зимнич са готови. Ми нека да го направим. То е публично-частно партньорство, държавата пари няма да дава, ще подготвим само инфраструктурата. Надявам се тази седмица да финализираме", обяви в типичния си стил Борисов.

Интереси

Според български експерти румънците като цяло нямат особено желание да има трети мост. Причините са няколко: те искат да се използва тяхното пристанище при Костанца, а не българските портове в Черно море. Освен това евентуални нови мостове, особено при Силистра - Кълъраш, ще улеснят туристическия поток от север на юг, който и сега е засилен. За България най-добър вариант би бил втори мост при Русе - Гюргево, защото там вече съществува довеждаща инфраструктура, а сегашното съоръжение се задъхва заради огромния трафик. Северните съседи са твърдо против, най-малкото защото това ще увеличи още повече трафика в Букурещ. Освен това нищо на изток от Русе не е приоритет за Румъния.