Професионалисти

Без всякакво колебание определям така полицаите, които три дни охраняваха събора на Бузлуджа. И мога да споря с всеки присмехулник, който ще ми излезе с добилата фолклорна слава песен на Веселин Маринов. Дали, кого и как "пази" полицията, е въпрос на експертни анализи от специалисти. Думата ми е, че редовите полицаи от Казанлък и Стара Загора отсрамиха Министерството на вътрешните работи в очите на непредубедените българи, които по работа, на екскурзия или идейно бяха на паметния връх в края на миналата седмица.
В България да кажеш или напишеш добра дума за някого си е жив дерт, създаваш му врагове на човека. Но е крайно време да започнем да наричаме фактите с истинските им имена, за да си вярваме. И както се възхищаваме на всяко родно спортно постижение, радваме се за успехите на Гришо и Пиронкова, стискаме палци за волейболните национали и преживяваме с тях драмите им, както се прекланяме пред големия мъж и човек Йордан Йовчев, така да се зарадваме и на родната полиция.
Ще кажете: "Това им е работата". Нима не е работа на спортистите да бъдат успяващи? Нима не е работа на всички ни да имаме очи за красотата, уши за хубавото и ум за истината? Защо отвикнахме да се поздравяваме, да си казваме благодаря, да се изчакваме на входа на превозното средство дори? Кой ни научи да мислим, че другите са ни длъжници, а ние да се киприм в позата на недоволни мрънкала, които се изживават като вечно неразбрани и недооценени?
Абе, аз знам как и кой. И вие знаете, ама се видя, че тази житейска "философийка" на селския хитрец е контрапродуктивна, господа и другари. Затова - да започнем с благодаря на висок глас!
На Бузлуджа полицаи имаше през 10-15 метра. Не пазеха Станишев, както се сещате, или първенците на БСП, пазеха нас - гражданите, пазеха ни от нас самите. Охраняваха нашата сигурност, бяха ведри, приветливи и при нужда любезни. Стояха като вкаменени с очи на четири колкото беше необходимо, облечени в тъмните си униформи под жаркото планинско слънце в юлския ден. През нощта тихо обикаляха пътища, пътечки, стълбища, поляни и пазеха живота и имуществото на български граждани.
Патрулка на РПУ-Казанлък помогна в тъмницата да намерим бусчето, с което пътуваха журналистите. Не сме ги молили, не са го направили и за да ни се харесат, само знаеха, че там всички мобилни оператори нямат обхват и те са връзката между хората. Просто така я разбират работата си тези млади и силни момчета, предпочели да останат тук и сега, които сигурно още се учат и мечтаят, и кроят други планове за децата си.
Не съм се интересувала скоро какъв недокомплект има МВР, преди години това беше сериозен проблем. Големите пари, които кабинетът дава на ведомството, едва ли стигат точно до тези полицаи. Истината обаче е, че всеки българин може да се гордее с ненатрапчивия и негероичен професионализъм на тези скромни момчета.
И не забравяйте, освен че изпълняват понякога и безумни заповеди, те са част от нас, от младото бъдеще на държавата.