Промените ще затруднят достъпа до лечение

Проф. д-р Радослав Гайдарски е специалист в областта на коремната хирургия. Член е на Световната асоциация по гастрохирургия. Автор е на 8 рационализации на оперативна техника. Участва в първата в България чернодробна трансплантация. Депутат от БСП във Великото народно събрание (1990-1991) и в 40-то НС (2005-2009). Министър на здравеопазването от 2005 до 2008 г.

 Р. Гайдарски: "В ЕС няма държава, която отделя толкова малко пари за лечение на глава от населението като България"


Доц. д-р Асен Златев е специалист по вътрешни и белодробни болести. От 1973 до 2005 г. работи в Специализираната болница за активно лечение по белодробни болести "Св. София". От март 2006 г. след конкурс е назначен за изпълнителен директор на УМБАЛ "Александровска" ЕАД. Бил е депутат във Великото народно събрание, началник на кабинета на здравния министър и парламентарен секретар. В момента е началник на Клиниката по белодробни болести в болница "Св. София".

 А. Златев: "В момента това, което се прави, са само някои козметични промени"

- Каква заплаха се крие за пациентите в промените в законите за здравното осигуряване и за лечебните заведения?
Асен Златев: Без да се смятам за познавач по тези закони, а не съм и юрист, мисля, че най-опасното е онова, което в момента се предвижда без задълбочен анализ - доплащането от страна на пациента. Предвижда се пациентът да доплаща твърде много, докато по света, както и в Европа, тенденцията е да намалява личният дял на пациента в опазване на неговото здраве. Здравеопазването е дейност с дълбок социален характер и наистина трябва да намалява делът на доплащане от пациента. Разбира се, има и някои детайли. Хората, които имат възможности да доплащат и искат по-бърз достъп, по-добро обслужване, лечение с по-съвременна апаратура и медикаменти, те могат да доплатят, но то трябва да бъде регламентирано нормативно. В момента нямаме задълбочен анализ, който да показва какъв е нормативът, каква е разценката, какви са пределните цени, в рамките на които държавата може да получава доплащане от пациента или други организации. Този анализ трябва да се направи строго експертно, без да влагаме никакъв политически елемент в онова, което се случва.
Радослав Гайдарски: Засега не е ясно кои заболявания са в основния пакет и кои - в допълнителния. Кой може да определи кое заболяване е много важно, и кое не е. Ако извадим от основния пакет апендицит - вземаме за пример едно "просто" заболяване. Хората трябва да си плащат за операция от апендицит. Има още един неясен въпрос: кой плаща заболяванията в допълнителния пакет? Хората, които и без това си плащат осигуровките? Ето, в момента при нас лежат трима души - млади хора са на 25-30 г., с абцеси, които, ако не бяха оперирани, просто умират.
- Ако едно заболяване е в допълнителния пакет като леко и като такова бъде отлагано лечението му, то няма ли да стане тежко заболяване?
Р.Г.: В началото всички заболявания са леки, но всяко нелекувано своевременно заболяване става тежко. Преди дни разговарях с един директор на болница. Възложено му било да определи за неговата болница кои заболявания да са в основния и кои в допълнителния пакет. Човекът казва: "Как да направя това? Има леки, има тежки заболявания, но за кои да отсъдя дали да са в основния пакет? Не мога да направя такова нещо", каза човекът.
- В предлаганите промени в Закона за здравното осигуряване се прокрадва идеята, че едва ли не в ръцете на лекаря се поставя възможността да "отсъди" кой да бъде лекуван и кой не. Съгласни ли сте с това?
Р.Г.: Това не е редно. Не съм съгласен лекарят да определя, но преди това не съм съгласен да има основен и допълнителен пакет медицински услуги. Това е абсурдно.
А.З.: Смятам, че това е нечестно и рисково, защото това ще постави лекаря в твърде деликатно положение да определя кой трябва да бъде лекуван. Той може да определи тежестта на заболяването, необходимостта от обема изследвания и съответно лечение, обаче ако не е строго регламентиран пакетът здравни услуги, както сегашният министър иска - основен и допълнителен пакет, той трябва да бъде точно оценен. Докато в денталната медицина е строго регламентирано колко струва една пломба, колко лечение на болен зъб, то в медицината въобще това е много трудно. Оценката на отделните видове дейности - изследване, лечебни процедури, терапия, се изисква да бъде направено от експерти, които да определят кой да бъде лекуван и най-вече - как да бъде лекуван. Нещо много важно: свикнали сме непременно и само да лекуваме болест. Но една болест е винаги комплексна и трябва да отидем към персонализирана медицина, към лечение на болния човек. Аз може да имам нужда от лечение с един антибиотик, хикс пациент трябва да бъде лекуван с най-модерния, защото той е минал през всички възможни етапи на лечение на болестта и не се е повлиял. Кой ще реши това? Специалистът. А нашите висококвалифицирани специалисти, за съжаление, вече не са толкова много - голяма част заминаха в чужбина, други отидоха в частните болници, където има в пъти по-голямо възнаграждение. Например клиниките в Александровска болница - най-голямата болница в страната, са изчерпани от най-добре подготвените специалисти.
- Много са неяснотите около двата пакета, въпреки че мнозинството в НС ги прие на второ четене. Какво трябва да се направи, за да се разшири достъпът до здравеопазване?
Р.Г.: По принцип българското здравеопазване е достъпно в сравнение със здравните системи в други европейски страни. С малки изключения няма друга страна с толкова достъпна медицина. Човек, който има оплакване, може веднага да иде при личния лекар, при специалист, да си направи изследвания, да бъде поставена диагноза и да започне лечение. Но с готвените промени смятам, че достъпът ще бъде значително по-труден. Целта на всичко това е да бъдат спестени пари.
- Но те са нашите пари от здравните ни осигуровки...
Р.Г.: Така е. Проблемът е, че не е ясно какви пари ще бъдат спестени. Аз не съм убеден, че по този начин спестяваме пари.
- Какъв е според вас пътят?
Р.Г.: Както по целия свят, така и у нас трябва да бъдат въведени диагностично-свързаните групи. Те отдавна трябваше да навлязат.
- Струва ми се, че за това се заговори още преди 2006 г.
Р.Г.: Когато бях министър, бяхме подготвили за въвеждане на ДСГ.
- Защо тогава не се случи?
Р.Г.: Оттогава минаха 9 години, но ДСГ още не са въведени.
- Скъпо ли е?
Р.Г.: Да, доста по-скъпо е въвеждането на ДСГ. Но няма друга страна в ЕС, освен България, която да отделя толкова малко пари за лечение на глава от населението. Последни сме по финансиране на здравеопазването. Това, което се говори, че се дават много пари за здраве, но те се крадяли, са глупости. Не може Словения с население 2 млн. души, да има през 2005-2006 г. 5 млрд. евро за здраве, а ние със 7,5 млн. души да имаме 1.5 млрд. евро. Не говоря за Франция, Люксембург и др. западноевропейски страни.
- Идеята си министърът оправдава с необходимостта да се премине към комплексно лечение на човека, а не на отделното му заболяване.
А.З.: Идеята е справедлива, има логика в това, което казва д-р Москов. Подкрепям тази негова идея, но много се съмнявам в реализацията на тази добра идея по този начин. Защото ние, българите, сме много интересна нация - винаги нещо трябва да побългарим, трябва малко да го извъртим така, както направихме и с реформата. 15 години реформа, виждаме какви са плодовете на тази реформа. Д-р Москов има желание, но това, което той прави, са само някои козметични промени. Затова дълбоко се съмнявам в добрата им реализация, при условие, че няма задълбочен анализ.
- Не видяхме такъв.
А.З.: Няма такъв. И досега нито едно правителство, включително и това на Тройната коалиция, не го направи. В дух на самокритичност, не може само да хвърляме вината на управляващите като опозиция сега. "Виждате ли, това не трябва да стане, защото е предложено от Москов". Не може така. Ние можем да го подкрепим и затова винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че за да имаме истински резултати, да имаме качествени здравни услуги, което очакват гражданите, трябва да имаме широк политически консенсус за решаване проблемите на здравеопазването. Тоест да имаме отговорност на всички структури на административната управленска власт, не само на здравната, на всички структури на изпълнителната власт. Имаме ли такова нещо, идеите ще се реализират. Така мисля.
- Да се върнем на тенденцията за обединяване и сливане на болници. Това ще улесни или ще затрудни достъпа на пациенти до болнична помощ?
Р.Г.: Какво обединяваме? Това, което се прави в момента - слага се "шапка" на 9 болници, това е бившата Медицинска академия. След 10 ноември тя бе разделена на няколко болници, защото онази мегаструктура бе неуправляема... Да нямало малки търгове. Ами нека търговете за скъпи лекарства да се правят само от МЗ, както беше до 2010 г. За всеки пациент в страната цената на лекарството бе едно и също. Сега като се разреши на директорите да правят търгове, цените в пъти са различни в различните лечебни заведения.
- Е, тогава пък имаше протести на пациенти заради липса на лекарства.
Р.Г.: И сега често липсват лекарства... Когато станах министър, заварих само 30 млн. лв. за скъпи лекарства, увеличих ги на 120 млн. лв., а сега са многократно повече. Парите, които се дават за тези лекарства, са парите на данъкоплатците. Затова цената на едно лекарство трябва да е еднаква за всяка болница.