Просия за минути

Ясно е, че преди избори всяка партия с големи цели трябва да подготви значителен ресурс за медийни изяви, ако иска посланията й да бъдат чути от повече потенциални гласоподаватели. За едноминутна поява в гледано ефирно време отиват стотици левове. Парламентарно представените партии си имат държавна субсидия, от която могат да плащат. Чисто хипотетично големи и "стари" партии с изградени структури може да активизират избиратели и да са конкурентоспособни и без платени медийни участия. Какво да правят обаче малките и новопрохождащи политически формации?
Характерното за ГЕРБ порязване на чужди идеи директно тласна малките партии в ръцете на мутри, в най-добрия случай на бизнесмени с достатъчно дебели портфейли. При обсъждането на изборния кодекс мнозинството отсече, че партиите без държавна субсидия нямат право на безплатно участие в дебатите около изборите. Следователно всяка мъничка партийка трябва да търси финансиране от някой, който може да си го позволи. А това в България са хората от бизнеса. Във всичките аспекти на понятието.
Дори дадена формация да има светли идеали за борба с пороците и равенство на класите, тя е принудена да подвие крак, да приведе глава и да отиде да се моли. Да проси, за да получи своите медийни минутки. ГЕРБ директно тласна малките партии да се молят на хората с пари. А после всички искат политиците да са без "икономически обвързаности". Явно това противоречие в изборния кодекс не притеснява управляващите. Все още. Докато спонсорите на ГЕРБ не преминат на страната на поредния новоизгряващ месия. А после - да му мисли България. Защото всяко нещо се плаща и всеки бизнесмен ще потърси възвращаемост на инвестициите си.
Светлите идеали лесно отстъпват пред чистите пари, дори и зад тях да се крият тъмни сделки. А властта директно каза - молете се.