Провали
Провали
/ брой: 207
Твърденията на министъра на икономиката Лъчезар Борисов, че държавата няма да строи собствени бензиностанции, а ще излезе на пазара на горива чрез публично-частно партньорство или чрез франчайзинг, не е новина. Това стана ясно в началото на месеца, когато бе публикуван бюджетът на новосъздадената Държавна петролна компания. За 2021 г. са предвидени 49 млн. лв., от които 12 млн. са за издръжка на петролни бази, 18 млн. - за ремонт, 15 млн. - за прираст на държавните резерви и запаси от нефт, 821 000 лв. - за компютри, автомобили и други капиталови разходи. За 2022 и 2023 г. са разчетени почти 30 млн. лв., но пак не са предвидени пари за бензиностанции. Идеята за тях е от края на миналата година, като целта бе да не се допускат спекулативни цени на горивата. Дали държавните бензиностанции ще изпълнят целта не може да се каже, защото намеренията са все още само на книга. А какво ще търси държавата като партньор при частника? Ще му осигурява печалбите?
Проблемът не е само там. Спекулативните и картелни цени на горивата отдавна поставят въпроса за работата на КЗК например, чието съществуване се оказа безсмислено. Тя прави безчет секторни анализи и въпреки това години не можа да види очевадното - че картел на цените у нас има, и да наложи санкции. Това е първият провал на държавата.
Според финансовото министерство държавата губи около 1,2 млрд. лв. годишно от укриване на данъци върху доставките и продажбите на течни горива. Оказва се, че при около 3000 действащи бензиностанции у нас има 30 000 други обекти за зареждане с горива, които са извън обсега на НАП. След двугодишни спорове бе приет специален закон за търговията с нефтопродукти, който трябваше да регулира проблема, но това не се случи. Тук е вторият провал. Третият е в неуспешния опит да се промени наредбата за касовите апарати. В бензиностанциите касовите бележки трябваше да показват как се образуват цените на горивата - и тази идея отиде в небитието. Дали и държавните бензиностанции няма да тръгнат по този път?