Провокатор и пророк

Президентът Росен Плевнелиев се изхитри в словото си на националния празник да не произнесе думата Русия и да отбележи ролята й за Освобождението. Няма как да е случайно. 
Това е провокация. Дебела, целенасочена, обмислена и съвсем в руслото на "цивизационния" му/им избор. Целта е изкопаването на незапълнима пропаст между България и Русия, между българи и руснаци, в угода на трети страни, водени от принципа: "За едни сватба, за други брадва".
С една президентска реч няма да стане, а и не Плевнелиев е положил началото на този процес. Но речта му на 3 март е историческа, защото официализира това, върху което от десетилетия насам се трудят съмишлениците му от българската десница и менторите им от западния свят.
Още един щрих към отминалия празник. Вчера руският паметник, строен през 1928 г. край село Езерче, община Цар Калоян, осъмна със залети с черна боя надписи. Това събитие няма нищо общо с неслучайното премълчаване на историческата истина в речта на Плевнелиев. Но пък кореспондира с нея, което би трябвало да накара г-н президента да се замисли много сериозно накъде ни води. Можем само да подскажем на г-н президента и съмишлениците му, че този път не води нагоре. Това е пътят на катастрофата, но не за Русия и руснаците.
Впрочем един от големите мислители на великата страна Фьодор Достоевски е писал в дневника си през ноември 1877 г. за бъдещата неблагодарност на освободените от турското иго славяни: "... Ще започнат те именно с това, че вътрешно в себе си, ако не направо и на глас, ще си обявят на себе си и ще убедят себе си в това, че те не са обвързани с ни най-малка благодарност към Русия".
Някой да се познава?