Псевдооптимизъм

Вече цяла година президент на страната е Росен Плевнелиев. Той е фигурата, която би следвало да гради имиджа на България, да носи спокойствие у гражданите, дори да е повод за гордост. За съжаление, също като в онзи стар виц за това кой е главата в семейството, Плевнелиев не успя да изчисти впечатлението, че шията, която дава насоки за решенията му, е ГЕРБ. И Бойко Борисов.
В отчета си за първата година президентът подчерта, че е доволен от работата си с управляващите. Дори се похвали, че благодарение на тях някои от ангажиментите, които е поел, вече се изпълнявали. Бюджетът бил балансиран "като цяло" и затова нямало нужда от вето. Трите закона, които е върнал, били взети предвид, а мотивите му били уважени от мнозинството. Изобщо мир и любов от и за ГЕРБ. Чак да се чуди човек как си позволи да посъветва министрите да не участват в предизборни кампании и да са повече по обекти, а не по трибуни. Плевнелиев се опита да покаже характер по казуса с Венета Марковска, при избирането на Сотир Цацаров обаче не обели и дума. Толкова с изразяването на мнение.
Добре е, че в речта си Плевнелиев спомена рекордната демографска криза. Орязаните социални продобивки, които имаха майките, за него не са проблем. Сигурно защото ГЕРБ ги предложиха. Умни и образовани българи напускали страната. Главен демотиватор за емиграция били огромните държавни дългове, България подобен проблем нямала - да му мислят Гърция и Ирландия. Стриктната ни финансова политика помага младите да останат в страната, каза президентът. Статистиката обаче показва друго.
Докато управляващите се успокояват, че финансовата ни рамка е добра, потенциалът и бъдещето на България изтичат с бясна скорост през границата. И нe вярват на оптимизма на ГЕРБ.