Пясъчника на Бога

Русата Златка пребила Азис, ревнаха медиите. Блондинката била на участие на фолк изпълнителя, заедно с гаджето си Камен Балбузанов - Куката и неговите охранители. Азис отишъл на масата на Златка Райкова и гаджето й, като се обърнал към Куката с неуважителните думи: "Кажи бе, селянин!" Това изглежда изобщо не се понравило на моделката, защото в пристъп на ярост тя ударила Азис и дори започнала да го дърпа за косата с екстеншъни (каквото и да значи това!). Фолк изпълнителят започнал да пищи, като вдигнал на крак цялото заведение. Софи Маринова също станала свидетел на сбиването, като се втурнала да помага на Азис, разказват новинарските сайтове.
Очевидно моралът стигна своето дъно, щом национални светини се млатят като английски моряци в бар, хихикат свидетелите. А ние се цупим, когато журналистите въздишат, че две трети от учениците не знаели провописа. Какъв правопис, какви пет лева, бе хора?! Вие не виждате ли какво става по култовите заведения?! Кой ще изтрие сега сълзите на Азис, кой ще среши златистите коси на Златка?!
Но млъкни, сърце...
Вярно, че е август и медиите страдат от липсата на новини, но не е така. Родните медии просто се научиха да правят новини от и за политиката. Или чалгата, което ги превръща в чалга. Ако в някое село цигани пребият старец, за да му свият последните пет лева, или изнесат кревата му, за да го отнесат на отпадъците, медиите ще си затраят, щото темата вече е ежедневие и не става за новина. Макар че може да не става за новина, подобна случка е основание да се потърси генезесът на масовото явление сред криминолози, социолози и прависти. Да, ама това е трудно, пък може и да засегне управляващата партия и въобще да доведе до ред главоболия. Виж, пукнатата глава на Азис или друго някое подобие е къде-къде по-интересно пък и лесно за писане. Няма разправии с прокурори, политици и прочие...
Въобще медиите забравиха обикновения човек. Той може да влезе в новините само ако стане жертва на убийство, изнасилване, брутална кражба или телефонна измама. Защото другият вид престъпления вече не интересуват родните журналисти и остават в полицейските бюлетини. А около обикновения човек има още ред неща - безработица, болести, съмнителни трудови отношения, криза в морала на поколенията...
Човек е песъчинка в пясъчника на Бога, ще въздъхне някой и ще вдигне рамене. Но за медиите не бива да бъде така. Тъй като по самата си същност те имат правото да ровят именно в този пясъчник, те не бива да пренебрегват нито една песъчинка. Еднакво важен и интересен е както производителят на домати и краставици, така и композиторът, както аптекарят, така и онзи клошар, който рови в кофите край нашата или вашата кооперация.
Впрочем политиците също страдат от своята популярност. Тя много бързо ги изхабява - в личен и обществен план. Да не говорим, че много от тях нямат онази естествена готовност да бъдат постоянно пред прожекторите. Другият играч в този обществен панаир на суетата са медиите. Те също се изхабяват в еднообразието на темите. Едни и същи хора, едно и също поведение. Избледнява многообразието на живота, а всяка една съдба е готов роман или най-малкото тема за разсъждение. Третият е читателят, слушателят или зрителят - при тях е най-лесно. Те не са длъжни нито да четат, слушат или гледат. Въпрос на интерес, който лесно изчезва, ако не виждат себе си и своите проблеми.
А те, вярвайте ми, не ги виждат!
Много са моите приятели, които вече не четат вестници. Вярно, осведомяват се чрез интернет, но споделят, че все по-бързо "тичат" по страниците. Повече се застояват във фейсбук или друга подобна възможност за общуване. Стоят там с часове и си чатят. Вярно е, че общуването се променя, но става по-повърхностно. Сякаш тези, които го правят, не го разбират. И може би верни на усета си, медиите пълнят главите ни със Златки и Азиси.
За да стигнат до детската ни нужда от новости и да избягат от зрялата ни нужда от открития!
В крайна сметка човек общува (и чрез медиите!), за да открива и опознава света. А той не се състои от политици, фолкдиви, спортисти и живи или мъртви бандити.
Такива работи...