Радостта ми няма граници - "Моята молитва" се сбъдва!

Проф. д.ф.н. Георги БЪРДАРОВ

И споменът да не бъде засипан от праха на забравата

Изданието на сборника "Ангел Тотев Ковачев (Ангел Тодоров) Ботев четник" е посветено на 138-ата годишнина от стъпването на Ботевата чета на българския бряг при Козлодуй и на 138-ата годишнина от жестокото убийство на 2 юни 1876 г. (н.с.) на младия Ботев четник край с. Желява, община София. Той е роден в с. Благоево, Разградско. Сборникът е дело на инициативен комитет от Разград.
Цел на книгата е да бъде представен пред българската общественост единственият Ботев четник, герой от Лудогорието, и споменът за него да не бъде засипан от праха на забравата.
Сборникът включва статии, спомени, коментари, документи, песни, стихотворение, поема, снимки и илюстрации, отразяващи живота и героизма на българските революционери от четата на Христо Ботев и на един от най-младите сред тях - Ангел Тотев Ковачев. Автори на предоставените материали са научни работници, революционни дейци, учители, журналисти и общественици, съпричастни към описаните събития.
Публикациите в сборника разглеждат три основни теми: Христо Ботев и неговата чета, при което в статията на акад. Георги Марков своеобразен акцент стават знаменитите думи на войводата в писмо от кораба "Радецки": "Аз съм весел и радостта ми няма граници, като си наумя, че "Моята молитва" се сбъдва!"; жизненият път на Ангел Тотев Ковачев (Ангел Тодоров); народната обич към Ботевата чета и към младия Ботев четник.
Проследява се организирането на четата и преминаването й на българския бряг, пътят от Козлодуй до Лютиброд. Описани са жизненият път на войводата Христо Ботев и премеждията на четата.
Но каква е съдбата на Ангел Тотев Ковачев?
За да отговорим на този въпрос, следва да разкажем за родното му село, за голямото му семейство, за училището, в което е учил, и за  образованието му. Също как е усвоил кожухарския занаят, как е участвал в учредяването на таен революционен комитет в селото, за емигрантския му живот в Румъния, за участието му в похода и сраженията на Ботевата чета в България, за тежките и мъчителни дни и нощи по пътя от Лютиброд до Елешнишкия манастир.
Висока стойност имат разкритията за жестокото убийство на незнайния Ботев четник на Мерова поляна и искрената обич на обикновените българи към него. Голям е приносът за това на Тоне Крайчев - революционер-патриот, разказал за убийството, обезглавяването и гаврата с Ботевия четник в книгата си "Диарбекирски дневник и спомени".
Учителят Боне Томов пък обяснява историята на построения паметник на незнайния Ботев четник, открит през 1943 г.
Никола Данчев посвещава десет години от живота си, за да възкреси в детайли случилото се и да установи името и месторождението на незнайния Ботев четник. На 5 февруари 1977 г. във вестник "Вечерни новини" пише: "Името на убития Ботев четник е Ангел Тодоров".
Кирил Янев - журналист и писател, в статията си "Кой е Ботевият четник, загинал край село Желява, Софийско", поместена на 24 юли 1976 г. във вестник "Вечерни новини", предизвиква широк отклик сред българската общественост и особено сред историците, а това помага съществено за разплитането на сложния случай.
И общественикът Велчо Велев е направил много за популяризирането на героизма на Ангел Тодоров сред жителите на Лудогорието и страната.
Сборникът дава заслужено признание на: селяните, които са погребали обезглавения труп на Ботевия четник; на Макавей Михайлов, който отнася костите на четника в Рилския манастир; на Стоил Величков, който поставя каменния кръст на гроба; на всички, които са допринесли за изграждането на паметника на незнайния Ботев четник, на мраморната плоча на Ангел Тодоров Тотев-Ковачев в с. Благоево, община Разград.
Много ярки, богати и силно вълнуващи са статиите, спомените и снимките, публикувани в сборника. Те показват народната обич и почит към паметта и делото на Ботевите четници и на Ангел Тодоров. Те отразяват вярно поклоненията и традиционните празници, организирани на 2 юни всяка година на Мерова поляна от Народно читалище "Мургаш 1929 г.", с. Желява, Земляческо дружество "Лудогорие" - София, туристи-ветерани към ТД "Еделвайс" - София. На тези народни празници присъстват и групи от с. Благоево, гр. Разград, от близките села и граждани на София.
И днес всеки, който минава по пътя за връх Мургаш, спира до гранитната морена и с вълнение чете написаното тук от Никола Данчев, думи на незабрава и преклонение към героите, отдали живота си за Освобождението на България:

Пътнико, спри!
Сведи глава! Запомни и
разкажи и на други, че тук, на
Мерова поляна, през юни 1876 г.
турските башибозуци,
отрязаха главата на Ботевия четник
Ангел Тодоров
от с. Благоево (Казъл Мурад)
Разградско.




Радецки

Иван Вазов


Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирва
козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байрак.

Млади български юнаци
явяват се там -
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па каза на капитана
с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
момци ми са тез,
ний летиме за свобода
кръв да лейме днес.

Ний летим на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем...

(През 1909 г. Иван Караджов (1875-1934) - революционер, общественик и учител по пеене - композира музиката на песента "Тих бял Дунав се вълнува" по текста на стихотворението "Радецки", от което даваме откъс тук. Песента е една от най-великите български маршови песни.)




Тайната на Мерова поляна

Кирил Янев
(Статия във в."Вечерни новини", 24 юли 1976 г.)

Пътят се изкачва нагоре по височината и точно когато стръмното свършва и се ширва неголяма полянка, оградена с ниски горички, погледът попада на паметника. Отломък от бял мрамор, той лаконично свидетелства, че тук е загинал четник от дружината на Ботев. Нищо повече. Нито името му, нито загатване за живота му, нито драмата на гибелта му. Сто години безименен. Тук, наблизо до София! Недовършено дело на историците. Нима ще ни трябва още един век, за да намерим истината за "безименния" и да напишем името му на белия камък?
За щастие времето все пак ни е дало някакви догадки и ние трябва по-скоро да си послужим с тях, за да разгадаем тайната на Мерова поляна. Това са записките на Тоне Иванов Крайчов, някогашен председател на революционния комитет в с. Желява и заточеник в Диарбекир от 1873 до 1875 г. И наред с тях - мълвата. Чувствам се задължен да кажа, че Никола Данчев*, който напоследък припомни всичко това чрез печата, вече осезателно ни приближава към истината и ние трябва да сме му благодарни.
Какво ни дава Тоне Крайчов в своите записки? Той свидетелства, че четникът бил заловен в Елешнишкия манастир. Явил се там уморен, болен, гладен. Предател го издал и той бил заловен от потерята на Малич ага, която върлувала тъдява. Повели го надолу към с. Желява, но като стигнали до Мерова поляна, Малич ага заповядал да спрат. Накарал четника да съблече връхните си дрехи и така, както бил застанал на пътя полугол, го застрелял. Хората му се нахвърлили и тутакси отрязали главата на убития.
Потерята се спуснала победоносно в Желява. Там главорезите плашели хората с трофея си. Трупът останал да лежи на поляната, докато местните хора се престрашили и го погребали. Тоне Крайчов тогава записал в дневника си, че загиналият бил вероятно на около 20 години, голобрад, без мустаци. Нищо точно не се знаело за името му. Само се мълвяло, че уж това бил Никола Сопотлията или Никола Войновски. Но по-често се твърдяло, че името му било Ангел. А каква е истината?
Известно е, че Сопотлията по това време е бил на 25 години, с бръсната глава и с мустаци и при това е установено, че е загинал на Милин камък. Войновски е загинал в Троянския балкан. Остава да се мисли, че може би думата е за Ангел Тодоров от с. Благоево, Разградско. Всичко това се потвърждава от свидетелствата на Иван Колчаря, който е бил слуга в Елешнишкия манастир, където се е появил четникът. Колчаря го укрил, но след това четникът бива издаден и предаден на турците. Останалото съвпада с разказаното в хрониките на Тоне Крайчов.

(Обръщаме се към всички, които могат да дадат някакви сведения или знаят нещо за тайната на Мерова поляна, да съобщят в редакцията.)

-----
* Архитект по професия, желявчанин и историк на селото. Помогнал много за установяване името на неизвестния четник (б.р.)






Името на убития Ботев четник е Ангел Тодоров

Никола Данчев
(Статия във в. "Вечерни новини", 5 февруари 1977 г.)

След излизането на статията на Кирил Янев във в. "Вечерни новини" от 24 юли 1976 г., озаглавена "Тайната на Мерова поляна", с подзаглавие "Кой е Ботевият четник, загинал край с. Желява, Софийско?", смятам се задължен да съобщя доводите, които ми дават основание да твърдя, че убитият Ботев четник е Ангел Тодоров от с. Благоево, Разградско.
За този четник най-напред ми е разказвала баба ми, която тогава е била 9-годишна. След като в селото се е разнесла новината за донесената четническа глава, детското й любопитство я е накарало да отиде да я види. Главата видяла, когато са я измивали в селската река. На баба ми се сторило, че косата е руса и като че ли мъжът имал мустаци.
И така името на четника останало неизвестно.
По инициатива на учителя Боне Томов в с. Желява се създал комитет за издигане на подходящ паметник на лобното място. Паметникът е изработен в с. Саранци. Върху него е издълбан надпис: "1876, юний, Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира. Лобно място на Ботев четник." Буквите на паметника са изписани от художника Михаил Вербин.
Липсата на името върху паметника винаги ме е вълнувало. През 1959 г. разпитах дядо Стоил Котин, най-възрастният в селото. Той беше природно интелигентен човек, много добър разказвач и най-важното - паметта му беше съхранила доста стари истини из историята на с. Желява, още повече, че той е потомък на стар възрожденски род в селото.
В разказа си беше категоричен, че четникът се казва Ангел Войвода. Това чул от баща си Спас Котин, който в онези времена добре се познавал с полицейския началник Мечо билюкбаши, един от командирите на башибозуците по прочистването на Мургаш от четници.
Същото име се потвърдило и от дядо Иван Пището. Тогава той е бил момче и с баща си отивали по работа към Мургаш. Движейки се по пътя, когато наближили местността Мерова поляна, видели, че там имало много башибозуци и се чул гръм. Направили се, че това не ги интересува и продължили пътя си. Башибозуците обаче ги повикали, взели торбата на коня им и в нея поставили отрязаната глава, за да я отнесат в с. Желява и казали, че била на някой си Ангел...
От 1966 г. започнах по-сериозно да се занимавам с откриване името на този четник. В "Диарбекирски дневник и спомени" на председателя на Желявския революционен комитет от 1872 г. Тоне Крайчов прочетох, че закланият четник е млад, под 20 години, без брада и без мустаци.
От списъка на Ботевите четници взех имената на всички, които отговарят на тази възраст и се обърнах към обществените читалища и музеите в техните родни места, за да разбера какво знаят за тях. Написах 20 писма и от повечето получих отговори. Най-задоволителен беше отговорът на музея от Разград, в който се съобщаваше, че следите на Ангел Тодоров (Ангел Тотев Ковачев) от с. Благоево, Разградско, се губят след напускане на с. Локорско, когато останал сам и вероятно продължил пътя си, за да се прибере към родния си край. Отговорът на Разградския музей се покрива напълно със статията на проф. Александър Бурмов в сборника по случай 100-годишнината от рождението на Христо Ботев.





Много буден, ученолюбив и буен

Ангел Тотев Ковачев е петото дете на многочленно бедно семейство с девет деца - пет синове и четири дъщери: Добра, Деско, Рада, Колю, Ангел, Христо, Иванка, Гергина и Димитър.
Ангел Тотев Ковачев е рус, с бяло, слабо окосмено лице, висок на ръст и много силен физически. За него местният учител Христо Радоев пише: "Много буден, ученолюбив и буен младеж."
Момчето расте много умно, интелигентно и съобразително. Още от дете се налага като водач на момчетата от махалата, в която живее семейството, почти винаги е търсен да разрешава възникнали между децата спорове. Много добър и справедлив, Ангел се утвърждава от малък като надежден закрилник на момчетата, готов винаги да се отзове и да помогне на нуждаещите се.
Завършва училище в родното си село, след което отива в Разград да учи като чирак кожухарския занаят.
Още от детска и юношеска възраст Ангел формира национално-патриотично самосъзнание, предадено от семейството му. През 1872 г. у него назрява идеята в родното му село Къзъл Мурад (днешно Благоево, Разградско, б.р.) да се основе революционен комитет, смятайки, че това е лесно осъществимо в чисто българското село с революционно настроено население.
Заподозрян като опасен за турската власт човек и за да избегне арест и репресии, Ангел заминава след известно време тайно за град Русчук (дн. Русе), откъдето се прехвърля във Влашко (Румъния) като градинар. Работи и придобитият в Разград занаят като кожухар и с получените средства от своята работа подпомага литературната и издателската дейност на Любен Каравелов и Христо Ботев, с които се познава от Букурещ.
Свързва се с българските революционери-емигранти, което го формира като смел и решителен борец за свободата на своето поробено Отечество. Подпомага със свои средства купуването на оръжие за революционната им дейност, оказва помощ и на нуждаещи се българи-емигранти в Румъния.
През април 1876 г., когато Христо Ботев започва да набира четници, неговият любимец Ангел се записва един от първите под името Ангел Тодоров от Разград, за да избегне неприятности за близките и селото си, ако бъде хванат от турската власт. С това име той е познат в нашата история. Бойният му път до края е с четата на Христо Ботев.




Списък на най-младите хъшове

В книгата-енциклопедия на Георги Тахов "209 хъшовски жития", издадена през 1996 г., е поместен списък с рождените дати и месторождението на Ботевите четници. Прави впечатление участието на много млади български момчета, между 16 и 21-годишна възраст, включили се в борбата за свободата на милото Отечество. 16 от най-младите четници в четата на войводата Христо Ботйов са родени през периода 1855-1860 г., сред които е Ангел Тотев (Тодоров) Ковачев.


Роден през 1855 г.
- Ангел Стоянов Коджабашев - от гр. Панагюрище.

Родени през 1856 г.-
- Антон Стоянов Танасов - от Призрен, Македония
- Коста Апостолов Алексиев - от гр. Свищов.

Родени през 1857 г.
- Ангел Тодоров Ковачев - от с. Благоево, Разградско
- Васил Христов - от гр. Велико Търново
- Иван Теохаров - от гр. Пещера
- Иван Тонев - от гр. Тетевен
- Кирил Ботйов Петков - от гр. Калофер (брат на Христо Ботйов).

Родени през 1858 г.
- Атанас Димитров-Книжаря - от гр. Горна Оряховица
- Върбан Господинов Георгиев - от гр. Русе
- Иван Димов Попов - от гр. Калофер
- Илия Тодоров Хицоолу - от гр. Ловеч
- Кольо Гончев Пенков - от с. Крамолин, Габровско
- Михаил Тодоров Каназирски - от Болград, Бесарабия.

Родени през 1860 г.
- Александър хаджи Димитров Чендов - от с. Герговец, Сливенско
- Марин Петков-Тутната - от гр. Тетевен.

         (Материалите са из току-що отпечатания сборник "Ангел Тотев Ковачев (Ангел Тодоров) Ботев четник", Разград, 2014, съставители - проф. д.ф.н. Георги Бърдаров и Мирослава Кацарова, със съкращения)






Родственици на Ангел Тодоров при откриване на гранитната морена през 1990 г.