05 Април 2020неделя11:07 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Александра Тодорова:

Радвам се, че представих България в Китай

Изключително съм щастлива, че успях да вляза в Топ 5 на конкурса "Мис Модел на света 2012"- казва младата манекенка от гр. Гоце Делчев

/ брой: 3

автор:Георги Аргиров

visibility 2536

Александра ТОДОРОВА е родена в гр. Гоце Делчев през 1986 година. Завършила е фармация в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Освен фармацевтка, Александра е и манекенка, откритие на Веселина Ангелова, собственичка на фирмата "БГ Моделс". Преди седмица Александра се завърна от Китай, където спечели петото място в конкурса "Мис Модел на света 2012". Там тя се представи със стилизиран национален костюм на софийската дизайнерка Ваня Петрова, олицетворяващ свободата и изяществото на пеперуда, в червени и златни цветове, символ за успеха на Китай.
 

- Как започна да се занимаваш с мода, Александра?                                                                                                              
- Съвсем случайно и непредвидено. Преди години бях с приятелки на дискотека в гр. Гоце Делчев. Тогава в дискотеката имаше промоция на марка цигари. Промоутъри бяха момичета от агенцията на Веси Ангелова, дори самата тя присъстваше на промоцията. Така ме забеляза, хареса ме и ми предложи да стана манекенка в нейната модна агенция, и аз се съгласих, без много да му мисля.
- Как реагираха на това предложение твоите родители?
- За да бъдеш добър манекен или манекенка, не е достатъчно само да си красив, нужно е и да знаеш с какво се захващаш и докъде искаш да стигнеш. В началото моите родители бяха скептично настроени, едва след като се увериха, че няма нищо страшно в това да съм манекенка, се съгласиха.
- Какви бяха първите ти изяви на модния подиум?
- Първо изкарах курсове за модели, което е нормално. Там се научих как да се държа пред камера и фотоапарати, на правилна походка и други полезни неща. Участвала съм в регионални конкурси в Благоевград и Сандански. Станах лице на "БГ моделс". Вземала съм участие и в ревюта в Париж и Милано.
- Но май предпочете образованието пред модния подиум.
- Да, определено. Моята цел не е била да бъда манекенка на всяка цена. Предпочетох да завърша образованието си, след което започнах да помагам в семейната ни аптека в гр. Гоце Делчев. Едва след университета погледнах към модните изяви. Колкото и клиширано да звучи, но красотата е преходна. Днес си на 20 години, утре на 30. Модата не може да бъде професия за цял живот. Човек трябва да има някаква основа, за да може да се развива.
- Как успя да съчетаеш модата със следването? Фармацията е доста сериозна специалност, при нея няма как да се отсъства от лекции или упражнения.
- Ангажиментите ми като модел не бяха толкова големи. И в Париж и Милано съм ходила за 1-2 седмици-  обикновено когато не съм толкова ангажирана в университета.
- Как гледаш на твърденитето, че в България има много конкурси за красота и много агенции, които ги организират?
- Според мен прекалено много хора се занимават с мода или конкурси за красота. Нямам идея за какво се прави, сигурно имат някаква полза от това, но не искам да навлизам в подробности.
- Наскоро се завърна от участие в Китай. Разкажи малко повече за конкурса.
- В Китай се проведе двадесет и четвъртото издание на конкурса "Мис Модел на света". Тази година имах удоволствието да представя България на този престижен моден конкурс. Изключително съм щастлива, че успях да вляза в Топ 5.
Китай е доста различна държава, тези, които не я познават, определено остават изненадани. Бях там близо месец. Китайците са изключително добре настроени към чужденците. Постоянно ни се усмихваха и поздравяваха, много искаха да се снимат с нас. Така и ти неволно започваш да се усмихваш, а както е известно, усмивката зарежда с положителни емоции.
За съжаление нямах възможност да разгледам по-подробно градовете им и да ги опозная, независимо от това, че постоянно пътувахме от град на град.
- С кои момичета стана най-близка за този един месец?
- С "Мис Гана" - Джисен. Сближих се и с "Мис Коста Рика" - Мариела Барбен, много приятно момиче.
- Как се разбираше с тях?
- Всички си говорехме на английски.
- Какво би споделила за Китай като култура и манталитет?
- Изненадах се от тяхната небрежност към хигиената. Странно ми е, тъй като от друга страна те са страшно организирани и дисциплинирани.
- Опита ли техни местни специалитети?
- Опитах магарешко, но не ми хареса. Нашите домакини не го бяха включили в ежедневното ни меню, но от любопитство го опитах. Като се свари месото, много-много не се различава от телешкото или свинското. Но няма нищо обща с месата, които се ядат в България - пилешко, свинско, телешко, заешко, по нищо не си прилича с тях. Опитах и традиционна китайска кухня - салата от водорасли, корени на някакви растения, китайски картофи, които ми приличаха на цвекло. Храната им е доста сладка на вкус, като цяло техните вкусове са сладко и люто. Дори и месо да се готви, те пак го правят сладко или люто, според предпочитанията на хората. Общо взето, китайската храна доста се различава от това, което се предлага в китайските ресторанти в България.
- Как протичаше един твой ден в Китай?
- Ставахме много рано, още в 6.00 часа бяхме на крак, което адски ме изтормози. В 7.30 часа ни сервираха закуската на шведска маса. Имаше както традиционни китайски ястия, така и европейска кухня. След закуска отивахме на репетиция, която продължаваше с часове. Отделно от главния конкурс се явихме на още четири, самостоятелни, като част от програмата. Та репетиции по 10-12 часа, храна и почивка в стаите.
- Не се ли изявихте и като кулинарни специалисти?
- Нямахме време, пък и никое от момичетата не се оплака от храната.
- Как и с какво се представи на самия конкурс?
- Конкурсът беше в три тура - бански, официални рокли и ежедневни тоалети. Аз се представих с тоалети, дело на благоевградска дизайнерка. Не съм представяла нещо типично българско като танц или песен например.
- Доста интересна професия си избрала. Защо?
- Както вече споменах, имаме аптека в гр. Гоце Делчев и аз помагам в нея. Малко хора могат да си представят ситуацията "манекенка - магистър-фармацевт". По-популярни са "манекенка-футболист" или "манекенка-бизнесмен". Повечето твърдят, че любимият им автор е или Умберто Еко, или Пауло Куелю и искат да учат право или икономика. Аз вече казах какво съм учила, а приятелят ми не е нито футболист, нито има бизнес.
- Би ли започнала работа в медицинско заведение или фирма с подобна дейност?
- Да, защо не? Но засега не мисля за това. Интересно ми е да бъда манекенка. Това е една професия, която те зарежда с положителни емоции и самочувствие, с красота...

Съобщение от медиите


Красивата Александра Тодорова от гр. Гоце Делчев се превърна в истинска сензация на конкурса "Мис Модел на света 2012", който се проведе в Китай. Хубавицата се нареди в първата петица и с това отбеляза първи голям успех на България в подобен конкурс. Подкрепяна е неотлъчно от родителите й, както и от небезизвестната й сестра, която е народна певица, с няколко награди от Пирин фолк. През пролетта Александра ще участва в световно риалити шоу за топмодели, което ще стартира от Истанбул.

 

30 години БСП е нужна на всеки един социалист

автор:Дума

visibility 1047

"Бацилът", който изгражда имунитет...

автор:Таня Джаджева

visibility 901

/ брой: 64

Направихме най-модерния вестник

visibility 540

/ брой: 64

Ентусиазъм и отговорност

visibility 368

/ брой: 64

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ