Ракетната война

Библейският израелско-палестински конфликт остава "вечен" и неразрешим, въпреки геополитическите промени в света от последните 30 години. Парадоксът в този конфликт е, че враждуващите страни са и прави, и грешници. Може би затова е виновна географията, защото на миниатюрна площ трябваше да се вместят народи с хилядолетна история, че и с различен ценностен чип. В исторически план палестинците дълго време бяха прави да воюват, защото не им бе позволявано да имат своя държава съгласно решение на ООН от 1948 г. А сега уж имат своя държава, но не върху единна територия, а разхвърляна из два анклава. 

Дълго време Израел бе грешникът, защото се съпротивляваше на създаването на нормално функционираща палестинска държава и анексираше територии на палестинците. Но пък Израел бе обкръжен от вражески арабски държави, подкрепящи палестинците, и му трябваше териториална дълбочина, за да се защитава в случай на нападение. 

Студената война бе сложила отпечатък върху близкоизточния конфликт, но тя отмина, а той остана. Сега неговата искра тръгна от решение на израелски съд да изсели осем палестински семейства в Ерусалим от земя, която принадлежала на евреи отпреди създаването на израелската държава.

Явно смятаната за радикална групировка ХАМАС, която управлява сектора Газа, е решила, че това е посегателство върху палестинската кауза и по същество даде залпа на ракетната война срещу Израел. Ясно е също, че решението за нея е взето само на ниво емоции, без дългосрочно мислене. На практика ХАМАС извърши агресия срещу Израел, колкото й праведна да е палестинската кауза. Изглежда, че идеята на движението е била да покаже на света, че има ракетни сили, които могат да накажат Израел. Но, първо, стана ясно, че немалка част от тези ракети са от типа "направи си сам", защото са падали в самия сектор Газа. Второ, щетите за Израел са минимални, макар той да даде десет загинали. И, трето, ХАМАС провокира такъв безмилостен израелски отговор, че рискува да остане без военна инфраструктура, която е създавал в последните години. Плюс невинните цивилни жертви. Нищо чудно сред палестинците да се чуят гласове след време, че ракетната война е била грешка.

Не е безгрешен обаче и Израел. Да, той има право да се защитава, но цивилните палестински жертви му носят тежки имиджови щети. И най-важното - трябваше ли израелската Темида да взема решение, което да провокира цяла война? Всъщност, това не е ли онзи правен прецедент, когато съдиите трябва да мислят за последиците извън рамките на правото?