Ратаи в рая на Нюланд

Пак ли ще мълчим? Докато ни лъжат, използват и употребяват за нечие чуждо благо. Всяко бездарно управление рано или късно води до един край - до война. Ако това ви се струва преувеличение, прелистете някой учебник по история. Ще видите, че само 2-3 поколения назад вече са го преживявали. Преди 75 години самодоволното европейско управленско съсловие не е вярвало, че чудовището Хитлер ще потопи континента в кръв. Европа се е възмогвала и дори бедна България вече е усещала благините от мирното си развитие след съсипията от националните катастрофи.
Тогава всички се надявали, че фюрерът ще се насочи на Изток и ще свърши черната работа, с която никой друг не смеел да се наеме - да смаже Съветска Русия. Въобразявали са си, че после ще настъпи европейският, а оттам и световният рай. Кристалната нощ и Факелните шествия не са ги стреснали. Лайпцигският процес не ги е смутил. Преглътнали са Аншлуса, за да може Германия да погълне Австрия. С леко перо са подписали Мюнхенския сговор, разчленил Чехословакия. Никой в демократична Европа не гъкнал. Напротив, смятали са това за връх на своята "политика на умиротворяване".
Отминаващата седмица ни върна към последиците на тази безхаберна и престъпна политика. На паметен ритуал в Освиенцим старицата Европа сведе глава пред паметта на жертвите на Холокоста. Церемонията обаче напомняше добре заучен обряд. В нея имаше усещане за кощунство. То бе драстично: сред присъстващите редом с оцелелите жертви и техните потомци се бяха подредили и издънките на палачите - онези, които днес без свян изповядват същата човеконенавистна идеология. Да ги наречем с имената им - предводителите на трите прибалтийски държави, където местните съдружници на есесовците някога особено ревностно са изпълнявали наказателните си функции. Неслучайно там са били ликвидирани около 95 на сто от еврейското население.
След войната в нито една от трите републики не се е състояла денацификация, през чието чистилище е преминала Германия. Затова днес нацистките им редици крачат свободно и бойко. И както навремето, не смущават никого. Напротив, имат приятелското рамо на "демократична" Европа, включително и крехката българска плешка. Както някога, всички ги поощряват и ги насочват на изток - към Русия.
Докато прибалтийските арийци работеха през последните години с променлив успех, техните украински побратими само за години превърнаха страната си в територия на победилия фашизъм, в база на наемниците срещу Русия. Невероятно, но това се случва в голямата славянска православна държава, дала близо 1,5 млн. жертви във войната. Парадокс? Не! Хладнокръвно обмислен план. В него отговорна роля е отредена на неонацистите.
Планът е скроен отвъд океана поради напредналата възраст на Европа, нейните старчески изменения и невъзможност да генерира адекватни политически решения в момент, когато политическата й система е пред срив. Нейният властови апарат неистово стиска статуквото. Демодираните класически партии и техните изхабени лидери са в агония, която вероятно ще продължи години. Но краят е неизбежен. Нови политически формации търсят своя облик и път към общественото доверие. В Атина и Мадрид вече го налучкват. Опитът да им се налепят етикети, с отблъскващи представи пак от миналото, няма да има ефект.
Когато става дума за геополитика и за Русия, веднага се споменава Бжежински. Рядко някой се сеща за "Проекта за новия американски век" (Project for the New American Century - PNAC). Мозъчен тръст, действал от 1997 до 2006 г., основан от Уилям Кристъл и Робърт Каган. Официално обявената цел бе да се разчисти пътят на глобалното лидерство на САЩ, да се докаже, че то е полезно за цял свят, да се утвърди "уникалната роля на САЩ в установяването на международен ред, гарантиращ тяхната сигурност и просперитет".
Първа стъпка към целта е до 2017 г. да се сломи Русия - единствената държава в състояние да отвърне на удара на САЩ. След това главна опасност става Китай. Така господството е осигурено: Китай се превръща в огромна американска работилница, а Русия - в неизчерпаем източник на суровини. Целта се преследва педантично. Гражданската война в Украйна и избиването на руското население в Донбас са само етап в постигането на "американския век". Някаква разлика с Хитлеровия нов ред и с подчинението на народите? За ужас на авторите на проекта обаче и на цялото Обамово войнство, както навремето, така и сега, руската степ и славянският характер объркват и най-прецизните саксонски планове.
Любопитна и неслучайна подробност: един от основателите на PNAC - Робърт Каган, е съпруг на неоспоримата Пасионария на модерната американска мечта - Виктория Нюланд. Небивалиците за дебнещата руска агресия, с които тя помпа "Фронтовите държави", трябва да ги подготвят за предстоящото им ратайско участие в строителството на американския рай. България вече неведнъж е имала тази участ - срамна и мъченическа.