Разговор в епиграми

Димитър Методиев

С братовчеда Ставри пием бира. Тоест, аз пия бира, а братовчедът, понеже си е изпил вече неговата, разлиства омачкан стар вестник и по някое време казва:
- Гледай кво пише тука: „Хонорарите за адвокатските услуги скачат драстично, в някои случаи – тройно. Това става ясно от промени в наредбата за минималните възнаграждения, приети от Висшия адвокатски съвет и публикувани  в "Държавен вестник". Адвокатските хонорари имат само долна граница, но са задължителни за всички защитници и ако някой си позволи да взема по-малко, го грози дисциплинарен съд и може да загуби правата си. Задължително е и предварителното плащане на хонорара“.
- Е? – викам.
- Какво „е”?! – вика братовчедът Ставри. – Ей това е работа! Предлагам ти и ние така да направим!
Напомням на братовчеда Ставри, че ние по професия сме редови поети-епиграмисти, така че при нас схемата, казано в рима, не можеш да я приложиш. Първо – нямаме Висш епиграмистки съвет, който да определи долна граница на хонорара, второ – в България няма човек, закъсал за епиграми и трето – дори да се намери такъв луд, който жадува да му напишеш епиграма, той няма да е чак толкова луд, че да ти плати авансово, преди да е видял резултата от твоя поетичен труд. Това му казвам на братовчеда Ставри, а той ехидно ми отвръща в характерния си епиграмен стил:

Значи всеки адвокат
ще става още по-богат!

- Ето, виждаш ли? – викам му. – За такава епиграма не би трябвало да ти се плати изобщо, камо ли пък авансово! Казано в рима:

На мен ми се струва,
че творбата ти не струва!

- Ами ако и на адвоката защитната му реч му не струва, тоест:

Не е за пред хора
и клиентът му влезе в затвора?

Не се предава братовчедът Ставри:

Не, не, не!
Изслушай ме веднъж поне!
Адвокатите са си направили картелно споразумение
това е моето мнение!
В него няма и капка морал,
това добре съм го разбрал!
Ще сезирам „КаЗеКа”,
че не може то така!

После клати заканително глава и допълва:

„КаЗеКа”, ако не знаеш,
е Комисия за защита на конкуренцията,
а тук се нарушава юриспруденцията! 

И продължава братовчедът Ставри своята римувана пледоария, изпява я почти като ария, но какво от това? Кауза пердута!

Пука им на юристите
за мнението на епиграмистите!