Разминахме се с еврото

Въз основа на оценката за съответствие на законовата рамка и изпълнението на критериите за конвергентност Европейската комисия счита, че България не изпълнява условията за приемане на еврото. Според комисията България изпълнява критериите за стабилност на цените, за публични финанси, за конвергентност на основните лихвени проценти, но законодателството в страната ни не отговаря напълно на европейските директиви. България не изпълнява критериите и за валутния курс. Това се посочва в доклад на ЕК относно готовността на осем държави членки на ЕС да приемат еврото.
Припомняме, че от 28-те страни членки на ЕС в момента в еврозоната се намират 18, а  Великобритания и Дания отказаха да се присъединят. От останалите осем единствено Литва премина ключово препятствия в процеса по приемане на еврото, и от следващата година ще стане 19-та държава, използваща единната европейска валута.
България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция към дадения момент не са готови да встъпят в еврозоната, се казва оше в съобщението на ЕК.
Конкретно за България докладът на комисията посочва, че законодателството и най-вече законът за БНБ не съответства напълно на чл. 131 на Договора за функциониране на ЕС (TFEU). Съществуват несъответствия и несъвършенства в областта на независимостта на Централната банка (ЦБ), забраната на монетарното финансиране и интеграцията на ЦБ в европейската система на Централните банки, се казва в доклада. В същото време нашата страна изпълнява критериите за стабилност на цените. Средната годишна инфлация в страната беше над референтната стойност от последната оценка за конвергентност през 2012 г. Средната инфлация в България в 12-те месеца до април 2014 г. беше -0,8%, доста под референтната стойност от 1,7%. Прогнозите са, че тя ще остане под референтната стойност и в следващите месеци.
Годишната инфлация според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е намаляла спрямо връхната си точка през септември 2012 г., като стана отрицателна през втората половина на 2013 и първите месеци на 2014 г. Намаляването на инфлацията се дължи главно на намаляването на вносните цени, на цените на енергията и добрата селскостопанска реколта. През април 2014 г. годишната инфлация според ХИПЦ беше -1,3%. Очаква се инфлацията бавно да нарасне през втората половина на 2014 г. с отслабването на последиците от благоприятното развитие на цените на енергията и на храните.
В резултат на това в своите пролетни прогнози ЕК съобщи, че очаква средна годишна инфлация от - 0,8% през 2014 г. и 1,2% през 2015 г. Сравнително ниското ценово равнище в България (47% от средното в еврозоната през 2012 г.) показва значителен потенциал за бъдеща още по-голяма конвергентност на ценовото равнище в дългосрочен план, отбеляза ЕК.
По отношение на публичните финанси ЕК посочва, че срещу България не е стартирала наказателна процедура срещу прекомерен дефицит. Общият държавен дефицит намаля от 2,0% от БВП през 2013 до 0,8% през 2012 г., подкрепен от по-високото съотношение на доходи спрямо БВП. През 2013 г. съотношението на дефицита към БВП беше 1,5% и според прогнозите на Комисията се очаква да нарасне с 1,9% от БВП през 2014 г. и леко да намалее до 1,8% през 2015 г., при условие че няма промяна в политиката и при запазване на възстановяването на икономиката. Съотношението между БВП и дълга остана на ниско равнище от 18,9% от БВП през 2013 г. и се очаква да нарасне до 23,1% от БВП през 2014 г. и да намалее до 22,7% от БВП през 2015 г. В същото време България не изпълнява критериите и относно валутния курс, но покрива изискванията за конвергентност на дългосрочните лихвени проценти.
ЕК отбелязва още, че търговският баланс на нашата страна леко се e влошил от 2011 до 2013 г., но беше значително компенсиран от подобряването на приходите по платежния баланс и приходите от валутна търговия. Българската икономика е добре интегрирана в икономиката на еврозоната чрез търговията и инвестициите.