Размисли за посредствеността

ДИМИТЪР БЕЖАНСКИ

Коя е най-подходящата среда за посредствените хора?
Преди да си отговорим на този въпрос, трябва да си зададем един друг въпрос – какво значи посредствен човек? Според речниците – тълковни и синонимни – посредственият човек е човек, лишен от ценни качества, бездарен, несъвършен, тесногръд, безинтересен, скучен и така нататък – все в тази не особено привлекателна светлина. Според законите на логиката антипод на посредствения човек би трябвало да бъде непосредственият човек. Да, ама не, както би казал бай Петко Бочаров. Защото според речниците – пак същите – тълковни и синонимни – непосредственият човек е прям, искрен, непринуден, естествен. А тези прилагателни имат определено положителен заряд, но в никакъв случай не можеш да кажеш, че една непосредствена личност, един искрен и прям индивид непременно е надарен, съвършен, интересен и забавен. Нещата съвсем се объркват, ако си представим ситуация, в която някой посредственик най-откровено си каже: „Бе аз съм голям тъпанар, глупак и бездарник!” Тоест, когато посредственият се прояви като непосредствен, престава ли той да бъде посредствен? Направо хамлетовски въпрос!
Но да оставим хамлетовския и да се върнем към изначалния наш въпрос – коя е най-подходящата среда за посредствените хора?
Ако подходим елементарно към него най-лесно е да кажем, че най-подходящата среда за посредствените хора е посредствената среда. Един тъпунгер най-добре би се чувствал сред тъпунгери, глупакът сред глупаци, бездарният сред бездарници. Но дали е така наистина? Защото някои глупаци имат желание да поумнеят, някои бездарници мечтаят да придобият дарование. И тогава по-добрият вариант е да се съберат с умници, с таланти, с гении, за да прихванат нещичко от тях. Народът го е казал – с какъвто се събереш, такъв ще станеш. Да, но този по-добър вариант обикновено не се използва. Кретенът, вместо да си потърси умна жена, най-често се жени за кретенка и започва да създава деца-кретенчета, идиотът обикновено си пие ракията с други такива идиоти като него и слуша идиотските им вицове, а бездарният поет редовно кани на гости други бездарни поети и се опитва да ги омайва с бездарните си стихове.
Проблемът обаче е, че и този вариант не много често се прилага. Защото посредственият човек, когато осъзнава, че е посредствен, обикновено търси начин да се огради с още по-посредствени от него, за да може да изпъкне на посредствения фон. Бала баир край Плевен е къртичина в сравнение с Хималаите, но е планина в сравнение с дюните край Созопол.
И ето какво се получава. Някоя посредствена личност изведнъж се оказва (неведоми са пътищата Божии!) някакъв началник или някакъв партиен вожд. И моментално започва да си набира кадри, сред които ще добие самочувствие на Еверест. Колкото те са по-тъпи, толкова той е по-умен. Колкото те са по-бездарни, толкова той е по-талантлив. Колкото те са по-безлични, толкова той е по-личен. Колкото те са по-нищо, толкова той е по-нещо!
Е, разбрахте ли сега защо едни държави в миналото са загинали, а други в днешно време не могат да прокопсат?