Разпад по учебник

Домашният ни политически елит е в криза и това, уви, не е новина. Все по-ясно е обаче, че тя пълзи във всички посоки и като карцином поразява все повече и различни по своята идейна същност структури.
Доскоро се спореше циклична ли е политическата криза и дали е в състояние да разруши "системата", ако не бъде овладяна навреме. Все по-актуален обаче става въпросът има ли система изобщо и защо у нас не сработва принципно класическият ляво-десен модел. И няма точен отговор кой и по каква причина, освен икономическа, промени прохождащия демократичен политически модел и трайно тласна българския избирател в любимата му емоционална еуфория, далеч от трезвостта, логиката на нещата, нуждите на всекидневието и мисълта за бъдеще и просперитет. Кой остави будния нашенец да бъде успан, не в каноничния, а в битийния смисъл, и защо системната грешка е напът да разруши системата?
Всяка класическа криза е уникална и част от нейната същност е елементът на изненадата. У нас обаче и изненадата не е като у другите. Нима някой е изненадан от случващото се в най-голямата, най-стара и стабилна партия в България - БСП? Защо все по-трудно се превърта езикът, за да нарече битката за върха лидерска?
Вчера неизненадващо четирима от младите надежди на десницата напуснаха с гръм Демократи за силна България. Така се казва политическата сила, която години наред обществото възприемаше като партията на Иван Костов. В мотивите си недоволните съобщиха, че лидерът отказал да "инвестира" повече в тях, и заявиха, че политиката не е задкулисно лабораторно занимание.
Със страшна сила над един друг партиен лидер виси заплахата от разпад на парламентарната му група поради несъгласие с водената от него политика. И там кризата е перманентна, и там гайлетата са лидерски. Както впрочем и при управляващите в момента, които са една весела компания, поканена от Бойко Борисов в столицата, за да види как се прави "голямата политика" и как, ако иска да остане край масата, кликата трябва да е послушна и благодарна.
Вече трето десетилетие в обществения живот у нас идеите, политиките, стратегиите и най-вече практиката убягват на "лаборантите". Оказаха се талантливи "химици", забравиха в името на какви идеали и каузи скачахме, гладувахме, гласувахме и се научихме да се мразим неистово. В тяхна полза!
Някои вчера нескрито се радваха от случващото се вдясно. Други отдавна доволно потриват ръце от разнобоя в левицата. Трети трескаво пресмятат какъв пай от депутатската баница може да им се падне, ако тези така, а другите - еди-как си, се провалят.
Проваля се държавата, а ние пак сеир струваме!
Как БСП да спечели парламентарните избори през 2013 г., ще говори днес в Пловдив Георги Първанов. Някой ще предложи ли как да спечелят българите?