Реакция на единение

Вчера беше Трети март. На националния ни празник телевизии и радиа пак се впуснаха в "дискусии" що Русия ни е освободила от турско робство. По БНТ от заранта един корфей вещаеше "истини" за хайдуците от Априлското въстание, които не били никакви борци, ама ходели да плюскат агнетата на народеца, да се правят на бабаити и да му палят селата, за да набеждават благодетелите му турците. Пък Русия оставила костите на сто хиляди свои синове по баирите на България, само защото имала имперски апетити за Цариград. И тия брътвежи от османската пропаганда през ХІХ век ги приказва човек, който преподава история в училище! Добре, че се намери един режисьор - Иван Добчев, да обясни, че не може да товарим собствената си нереализираност днес като самар на гърба на историята. И за капак - големият авторитет Петко Бочаров, който пак пищя да махнем паметника на руснака, дето стърчал пред "свещения ни парламент". Щеше ли да го има тоя парламент изобщо, бе г-н "гънка в кръста", ако ги нямаше руските кости в нашата земя? И същите "хайдуци", тръгнали на сигурна смърт за национална кауза. И избитите българи в Батак или Перущица, които накараха света да защити България и направиха възможно минаването на Русия през Дунава. Що бе, Бочаров, тук не дойдоха да леят кръв възмутена Англия и Франция, ами дойде Русия? Ама може ли на слуги, които само сменят господарите си, да обясняваш що е то православие? И защо Англия при цялата й възмута крепеше докрай Османската империя като острие срещу Русия. Познато, нали?           
Защо сме най-окълваният народ в Европа? Затова - защото позволяваме на случайни издънки 20 години да брулят националната ни свяст и самоуважение, да търсят "греховце" у националните ни герои, да рушат "стереотипите" на държавността ни. Всеки нелицеприятен факт - има ги при всеки народ, който бе крит при предишната пропаганда, сега служи не за дълбоко и истинско осмисляне на съдбините ни, а единствено и само за заличаване на върховете в историята ни. Т. нар. корифеи на прехода с ревностното си русофобско докарване пред новия господар две десетилетия петнят миналото и корените ни.  
Вчера беше Трети март. Българският патриарх Неофит излезе с хоругви да поднесе цветя пред Паметника на Цар Освободител и увлече множеството от хора в това празнично шествие. Направи нещо, забравено от 70 години - възроди традицията, съществувала от 1907-а до 1944 г., когато цар, партиарх, правителство неизменно са водели шествието на гражданите до този паметник, построен по идея на останалите живи опълченци и с пари, дарени от българския народ. Ето това е пътят да очистим себе си от мръсните лиги, тровещи душите и съзнанието ни.   
 Вчера беше Трети март. Стотици хиляди - повече от друг път, излязоха по площадите на страната. На десетки тераси по блоковете из столичните квартали - доста индиферентни досега, видях спуснат българският трибагреник. Изглежда, че у хората се събужда неочаквана реакция срещу отвратителния живот, който живеем - раздрани от всякаква омраза. Реакция за единение. Празникът го заслужава. Ние - всички българи, също.