Реализмът е задължителен!

Крум Василев

Не само очите на партията, очите на България се обръщат сега към зала 1 на НДК. Защото  Българската социалистическа партия е голямата надежда на страната ни в днешното трудно време. И защото само преди няколко дни Висшият съвет на партията категорично и единодушно се обяви за радикална лява политика. Три думи, които радват всеки убеден социалист. Но тези три думи могат да означават и много, и малко - конгресът е овластен трезво да отмери и да реши.
ЗА радикални леви реформи - това е естествената и единствено разумна позиция на партия, която се нарича социалистическа, и която е наследник на партията на Димитър Благоев. Защото няма нищо по-абсурдно от лява партия с дясна политика - самоубийствено положение, в което БСП изпадна неведнъж през годините на така наречения преход, и плати с отлив на членове, на симпатизанти, на доверие.
Пътят на радикалните леви реформи е верният път. Но той е и трудният път. Осеян е с безброй препятствия, с вълчи ями. Срещу решението на Висшия съвет БСП да поеме по този път вече гракнаха в хор и гербери-велможи, и послушни медии, и задгранични съветници.
Например срещу обявеното категорично становище на БСП за отменяне на плоския данък финансовият министър Симеон Дянков реагира мигновено с "не"! Плоският данък - заяви той - трябва да действа в България още 15-20 години,   за да привлича инвестиции. Но Дянков си затваря очите пред голия факт, че въпреки плоския данък инвестициите в България не растат, а намаляват.  Защото този данък не е панацея, неговата привличаща роля бледнее пред отблъскващата сила на други фактори, особено на две съвременни  "гранддами" - вездесъщата Корупция и нерядко  блудсващата Темида...
Неминуемо ще има и критики "отляво" - вече се чуха гласове, че БСП трябва да се обяви не за ограничаване, а за незабавна национализация на ЕРП-ата и другите монополисти кърлежи. Звучи привлекателно, но дали е постижимо? Годината не е  1947-ма, а е 2013-та и България не е в  социалистическия лагер, а в Европейския съюз. Реализмът в политиката е задължителен.
Чуха се вече и язвителни гласове - БСП започнала да раздава щедро предизборни обещания. Но партията безгласна, няма ли да бъде? Нали трябва да оповести своите ангажименти, чрез които възнамерява да осъществи обещаните радикални леви реформи!
Главното е друго: да се поемат ангажименти, които са осъществими, но заедно с това са внимателно, компетентно преценени. Ангажименти, които могат да бъдат изпълнени. Тази крайно отговорна задача стои пред делегатите на 48-ия конгрес. Ако имах възможност, аз, членът на БСП със 70-годишен стаж, бих им казал: "Мили другарки и другари, помнете приказката за умната маймуна, която внимателно преценявала колко голям орех да глътне, но не забравяйте и мъдрата народна поговорка - който се бои от врабци, жито не сее, но гладен живее.