Реформите на Обама буксуват

Здравната система на САЩ е много по-скъпа и много по-неефикасна от здравните системи на други развити индустриални страни и много американци искат да бъде сменена, се вижда от сравнително изследване. САЩ харчат 8508 долара на човек, или 17,7% от БВП за своята здравна система, с което далеч изпреварват Норвегия, която е на второ място с 5669 долара. Това сочи проучване на фондация "The Commonwealth Fund", в което се сравняват САЩ с други 6 развити страни, пише АФП.
Американците повече от другите са склонни да не ходят на лекар заради високите цени на здравните услуги или да дават от джоба си голяма част от парите за медицински грижи, сочи анкета сред близо 2000 души през юни 2013 година. Така всеки трети пълнолетен американец не е отишъл да се лекува в рамките на изминалата година, като в сравнение това са 14% от французите и едва 4% от шведите. Около 40% от американците, независимо дали са осигурени, дават 1000 долара или повече от джоба си за своите медицински грижи, докато във Франция доплащат 7%, а във Великобритания - 3 на сто. 70% от германците, които искат да отидат на лекар, получават час още за същия или следващия ден.
Всеки четвърти американец трябва да чака 6 дни или повече за преглед, а във Франция това са 16% от хората. В замяна на това обаче достъпът до специалист е по-бърз в САЩ отколкото в Норвегия или Канада. Административните разходи за здраве в САЩ са 606 долара на човек, а на второ място е Франция с 277 долара. Американците обаче държат първенството по време прекарано в борба с бюрокрацията или молби за реимбурсиране. Трима от всеки четирима американци искат основна промяна на здравната система заради цени, бавене и сложност на системата. В същото време 40% от французите, половината от шведите, холандците и британците са доволни от тази в своите страни. Около 50 млн. от американците не са здравноосигурени.
За сметка на това от началото на прилагането на здравната реформа, наложена от Обама, едва 106 185 души са се записали. Американското министерство на здравеопазването посочи, че тези записвания са станали през октомври - първия месец от прилагането на централната част на новата система. Тази цифра включва и такива, които не са си платили още първите здравни вноски. Целта е до края на март 2014 г. да се запишат 7 млн. души, което изглежда малко вероятно да се осъществи, като се има предвид, че за момента е изпълнен 1,5% от поставената цел. Приема се, че лошо работещият сайт healthcare.gov също е причина за този резултат.
Междувременно още един от основните вътрешнополитически приоритети на Обама, имиграционната реформа, забуксува в Конгреса. Мнозинството в долната камара на американския Конгрес отказа да разгледа законопроекта за имиграционната реформа, който беше приет от Сената, предадоха информационните агенции. Председателят на контролираната от републиканците камара на представителите - Джон Бейнър, заяви, че конгресмените от  Републиканската партия няма да дискутират  законопроекта в обем от 1300 страници, който никой от тях не е прочел.
Президентът Барак Обама призова Конгреса да приеме имиграционната реформа до края на годината. Приемането й ще позволи на 11 милиона незаконно пребиваващи да легализират престоя си в САЩ и да получат американско гражданство. Републиканците обаче смятат, че легализирането на нелегалния престой ще доведе до засилване на имиграцията.