Рискова реанимацияц

Идеята за създаването на Кавказка конфедерация не е нова. Неин родоначалник е   Шалва Маглакелидзе - грузински политик, колаборационист в годините на Втората световна война, по време на която достига чин генерал-майор от Вермахта. През 1919-1920 г. той е генерал-губернатор в Тбилиси, където лансира плановете за създаването на конфедерация на кавказките държави под турски протекторат. В това си начинание разчита на подкрепата на Англия и Германия. По-късно е главен вдъхновител на Грузинския легион и основател на Съюза на грузинските традиционалисти. Маглакелидзе не успява да осъществи проекта си. Но той възкръсва след разпада на Съветския съюз. Регионални амбиции за лидерство в района, камуфлирано с панкавказка политика, провъзгласява в началото на 90-те години първият президент на съвременна Грузия Звияд Гамсахурдия. Днес историята среща още един аналог, само че в съвсем различни условия. Усетил негативите на изолацията след петдневната война през август 2008 г. и намалелия интерес от страна на големите геополитически играчи към Грузия, режимът на Михаил Саакашвили напоследък полага неимоверни усилия да реанимира замисъла за създаването на Кавказка конфедерация. В случая ясно се вижда как миналото влияе над настоящето  при вземането на политически решения.

Възраждането на темата за Кавказка конфедерация пролича явно при посещението на грузинския президент в Азербайджан през юли. Тогава наблюдателите приеха изявленията му като плод на неговата емоционалност. Но по-късно той отново постави въпроса на тазгодишната редовна сесия на Общото събрание на ООН. Междувременно стана известно, че грузинското външно министерство работи доста упорито с редица инициативи за осъществяването на тази идея. Доколко е реално и постижимо ли е това при сегашните условия? Първо, трябва да се има предвид  обстоятелството, че в Кавказ са замразени или тлеят много етнически, религиозни и политически конфликти - в Чечения,  Ингушетия, Нагорни Карабах, Нахичеван, Абхазия, Южна Осетия, населената с арменци грузинска провинция Самцхе-Джавахетия и много други. Осетинците например, смятани за потомци на номадско скитско племе, са християни - за разлика от другите мюсюлмански народи в Северен Кавказ, и това ги прави естествени съюзници на руснаците. В Балкария, разположена в централните части на Северен Кавказ и заемаща големи райони от Кабардино-Балкарската република, която влиза в състава на Руската федерация, живеят по-малко балкарци, отколкото са сънародниците им в съседните държави. В други райони и автономии като Дагестан клановите войни между основните етнически групи - аварци, даргийци, лезгини и други, се преплитат с гръмко заявяващ за себе си ислямски екстремизъм.  Едва ли случайно терористичната мрежа Ал Кайда обявява територията на Северен Кавказ за част от Ислямския халифат. В исторически план  за този стратегически важен район на границата между Европа и Азия, между християнството и исляма, при всички обстоятелства са се стремили да установят контрол Византия, Османската империя, Нацистка Германия... Днес енергийните богатства на Каспийския район, за които най-удобен е транспортът през Кавказ, определят засиления интерес на САЩ към този стратегически важен, макар и опасно противоречив съвременен Вавилон, населен от десетки нации.

Идеята за създаване на конфедерация на кавказките народи е трудно осъществима по много причини. Една от тях е, че чрез нея Грузия се стреми да се превърне в регионален лидер, което неминуемо ще възроди многобройните сепаратистки формации и движения в района. Така например Нагорни Карабах  - анклав в Азербайджан, населен предимно с арменци, миналия век на три пъти (1905-1907, 1918-1920 и 1991-1994 г.) става арена на кръвопролитни войни. И ако Грузия застане на страната на Азербайджан, което логично следва от политика й, то неизбежно ще се изостри прблемът със Самцхе-Джавахетия. От друга страна, Грузия и Армения са първите християнски държави, а в Азербайджан основна религия е ислямът. Така на пръв поглед привлекателната идея за конфедерация на практика може да предизвика опасна нестабилност в Кавказ. Въображаемата многостранна стурктура сигурно ще се окаже неспособна да неутрализира сторонниците на идеята за Кавказки емират. Което е потенциална опасност от нови конфликти. На всичко отгоре публикуваните в Wikileaks телеграми на американското посолство в Тбилиси до Държавния департамент на САЩ потвърждават ненадеждността на днешните грузински управници. Техните опити за реанимация на идеята за конфедерация на кавказките държави носят опасни рискове.