Рисунката като експлозия от петна и линии

Софийската градска художествена галерия представя изложба на Ангел Станев от скулптури и рисунки. Тя е отворена за посетители до 17 юни.
Ангел Станев е художник, който в края на 70-те г. дръзко преобразява рутинния пластичен език на скулптурната материя. Работите му привидно изглеждат като ескизи и голяма част от тях са подвеждащо наречени така. Изложбата е замислена като разказ за събития в българската скулптура от втората половина на 70-те г. до днес, най-динамичния й период, чрез творчеството на най-евристичния й представител. Тя неслучайно е в Софийската градска художествена галерия, където се съхраняват най-много произведения на Ангел Станев. Между тях са заредената със сарказъм към илюзорните творчески очаквания Люлка с Муза (Посвещeние на Димчо Дебелянов), която заслужено предизвиква едночасово брожение сред журито на Младежката изложба през 1978 г; породилата толкова подражания Глава от 1979-а; изсвирената на тънката струна на цигулка фигура от 1979 г. 
Творбите му съчетават свръхчувственост и краен аскетизъм и са упорито, последователно изследване на звученето на вятъра в камбаната, празното пространство на люлката и ритъма между люлките, ехото на кръга все по-лаконично, все по-мощно. За тази експозиция Ангел Станев създава и вариант на една от своите десетилетия мислени композиции, в която гласът на камбаната и екотът на кръга се съчетават в монументални мащаби. Рисунката за твореца, дори когато е бродирана под лупа и когато е резултат от експлозия от петна и линии, носи мисията на креативно просветление, което може да послужи за десетилетни пластични трансформации, отбелязват от СГХГ.