Родени за криза

С патологична ревност в последните години ни уверяват, че за излизане от кризата са необходими повече етика и духовност. С послание да преоткрием пътя към себе си оптимистично ни говорят, че на кризата е добре да се гледа като на възможност за обновление на човека и обществото. Под такова мото във Варна се открива седмица на православната книга.
В годините на борба за физическо оцеляване превърналото се в перпетуум мобиле излизане от кризата (макар и с духовни мазоли) ни направи по-скоро рационалисти, отколкото идеалисти. Повечето от децата на прехода не получиха по-добър старт в живота от своите родители. Излязоха на житейската права с пречупени илюзии и здравословен прагматизъм. Родените по време на кризата бяха нарочени да загърбят духовното за сметка на материалното. Колкото и често да им повтаряха, че всяко зло е за добро. Духовност не се имплантира. Невъзможно е да се присади идентичност там, където пошлостта измества ценностите, хлябът е лукс, а парите - демонстрация на надмощие.
Иска ни се да гледаме на кризата през окуляра на калейдоскопа - при всяко завъртане да откриваме красива идея, мечтана реалност, бленувано бъдеще. Но явно сме родени за криза - ще продължаваме да търсим пътя към себе си, към природата и към Доброто. Кой знае, когато в реалността ни се сближат нивата на извисено духовното и оцеляващо материалното, може и да повярваме, че всяка криза е обновление.