Актуално
Родолюбието през фотообектива
С едно необикновено издание Иво Хаджимишев представя изложбата за основоположниците на българската фотография
/ брой: 82
Професионалните фотографи вероятно с огромен интерес ще разгледат откритата вчера изложба в Националната галерия "Двореца" за основоположниците на българската фотография - фамилията Карастоянови. Днес, когато мало и голямо всеки ден пълни пространството със стотици снимки, "качени" във фейсбук от фотоапарати, смартфони, камери, по-младите поколения трудно си представят как във възрожденска България, по време на турското робство, в средата на ХІХ век, са се появили онези гравюри върху дърво или метал, превърнали се в истинско народно изкуство, чието типографско отпечатване става предтеча на зараждащата се по това време фотография. Като историческа приказка звучи сега разказът за ателието на гравьора, печатаря, художника, графика Анастас Карастоянов в Белград, през което преминават българските революционери емигранти, четници, въстаници, участниците във Втората българска легия. Хиляди портретни и репортажни снимки. И сред тях... тези на Васил Левски, когото Анастас Карастоянов фотографира през 1867 г. в своето ателие!
Несъмнено оригиналните фотографии, правени от представителите на фамилия Карастоянови в продължение на един век, създават атмосферата на уникалност в тази изложба. Но не по-малко уникална е книжката, която съставителят - известният фотограф художник Иво Хаджимишев, нарича скромно "каталог". Това е разказ не просто за зараждането на професията, а преди всичко - за дирята, която възрожденската фамилия Карастоянови оставя в и за българската история. Това прави изданието безкрайно интересно за обикновения читател и посетител на изложбата, който ще научи малко известни факти за едно сакрално за българина минало - не като легенда, а като зрима история. Книгата е великолепно изработена, двуезична - на български и на английски.
В проекта за представянето на основоположниците на българската фотография основно място заемат архивите на Нели и Робърт Гипсън, на Държавната агенция "Архиви", фондовете на Института за исторически изследвания при БАН, Държавния архив-Бургас. Внучката и правнучката на Божидар Карастоянов - Виргиния и Биляна Брайкови, са предоставили част от семейния архив, останал при тях след Втората световна война. Някои уникални снимки пък са вече разпилени и загубени, след като са били предоставени от дъщерята на Божидар Карастоянов - Рени, на някои вестници около еуфорията при завръщането на Симеон Сакскобургготски в България. Само мимоходом Иво Хаджимишев отбелязва нещо, което съществува само в България и за което обикновено не се говори - за уникалните изображения никой не е платил авторски хонорар, нито пък са били върнати те на притежателката им.
Освен великолепно представените фотографии, в книгата са включени биографични разкази за Анастас Карастоянов и за синовете му Иван и Димитър Карастоянови (с автор изследователя на ранната българска фотография Петър Боев); за сина на Димитър - Бончо Карастоянов (с автор Иво Хаджимишев) и спомен за него от Анжел Вагенщайн, както и за по-малкия син на Димитър - Божидар Карастоянов (с автор неговата дъщеря Рени Карастоянова). Внучката на Божидар Карастоянов - Биляна, пък е автор на документален филм за рода Карастоянови, който е приложен в диск към каталога.
Книгата завършва с две странички от "История славянобългарска", които Божидар Карастоянов е успял да репродуцира в килията на Паисий в Зографския манастир. "Искрицата, отлетяла от мрачната средновековна килия на отец Паисий, след близо едно столетие е попаднала и в българското семейство на Карастояновите. Те са я уловили, за да разпалят по свой начин буйния огън на родолюбието и националното самоосъзнаване, обзело народа ни през втората половина на ХІХ век. Този огън е озарил лицата на онези достойни народни будители и поборници за свобода, без които България не би се възродила. А фамилията Карастоянови в този момент е изпълнила своя дълг - със средствата на светлописта да ги увековечи. Поклон!" Тези думи на Иво Хаджимишев затварят последната страница на това издание, направено без помпозност, с меко възхищение и благодарност към тези хора за родолюбивото им дело, чиито резултати са част от националното ни богатство.
Архив Национална библиотека "Св.св.Кирил и Методий"
Участници във Втората българска легия в Белград (Левски е в средата), Анастас Карастоянов, 1867 г.
Семеен архив
Цар Борис ІІІ и княз Симеон Търновски, Божидар Карастоянов
Архив Гипсън
на люлките, с. Княжево, Бончо Карастоянов, 1940 г.
Архив Гипсън
Момиче от с. Шишковци позира пред Владимир Димитров-Майстора, Бончо Карастоянов, 1939 г.
Архив Гипсън
Художникът Цанко Лавренов, Бончо Карастоянов, 1946 г.