Родова среща събра наследниците на Чудомир

Миглена Иванова

Не вярвам да има нашенец, който да не е прочел поне един разказ от именития български писател Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Неговите есета, рисунки, миниатюри са част от бита на българина преди повече от сто години. Но силата на творчеството му е толкова актуална и крещящо истинска и за съвремието ни. От днешна гледна точка Чудомировите герои са наши съвременници, наши съседи, близки, приятели, съученици, колеги... Неговите герои не са измислени, те имат плът, кръв, страст, любов и човешка простотия.

Къща-музей "Чудомир" в с. Турия

Те са хитреци и умници, забавни и зевзеци. Но надали някой критик ще направи творчеството на големия Чудомир по-разбираемо за читателя. Напротив. Читателят сам трябва да вникне в съдържанието, да се потопи и да поплува във водите на този завидно талантлив българин. Ето какво казва за Чудомир писателят Константин Колев: "Душата му беше наистина светла и изтънчена, с любов към хората, наистина имаше ум тънък и остър, а живя някак тъжно и самотно. Макар да бе разсмял цял един народ! И цял един народ го познаваше. Нещо много повече - обичаше го."

Иван Митев и част от фамилията по време на срещата

И така нека се опитаме да се докоснем до корените на този тачен и известен българин чрез неговите близки, които са запазили спомена за него.
И тази година с. Турия събра роднините на талантливия писател и художник Димитър Чорбаджийски-Чудомир. Имам удоволствието да разговарям с Иван Митев - племенник по майчина линия на Чудомир, председател от дълги години на софийското НЧ "Димчо Дебелянов-1960".

Дария - родственица от най-младото поколение

И друг път сме обменяли мисли за семейството и корена на Чудомир и за традиционните сбирки на родата по време на годишнини и чествания. "Така държим връзка помежду си и не остава никой неинформиран за важни събития в Чудомировия род", казва Митев. Тази година организаторската работа свършили Лилия и Гергана - дъщери на баба Данка, която пък е дъщеря на най-големия брат на Чудомир Георги. Постарали се да не забравят никого и да съберат първите и вторите братовчеди от рода заедно със семействата им. За съжаление не всички присъствали. Някои били възпрепятствани, други вече напуснали този свят. През първия ден от срещата роднините се събрали на голяма селска трапеза в с. Турия така, както подобава. Отрупана маса с калени съдове, писани и калайдисани паници и чашки, видове саханчета, боб в гърне, сланинка, размит руп - местен специалитет, мармалад от сливи без захар.
Имало възможност за разходка на воля из селото, децата пък направили прекрасни снимки на свитите къщички и омайната природа от това  невероятно китно българско село.
Официалната вечеря на фамилията на Димитър Чорбаджийски била в ресторант в Павел баня, на няколко километра от с. Турия.
На следващия ден директорът на къщата-музей "Чудомир" Петьо Терзиев запознал гостите с дейността и бъдещите проекти на ръководството на музея, а по време на разговора дошли нови идеи от братовчедите на Чудомир. Роднините се качили на таванското помещение, където се намира художественото ателие на Мара Чорбаджийска - съпругата на писателя. 
Според директора на музея Терзиев за последните 20 години Димитър Чорбаджийски е един от най-издаваните български автори. Съществува предложение той да бъде изучаван от бъдещите филолози.
В къщата-музей се съхранява депутатското куфарче на Чудомир, с което постъпил на лечение от коварната болест в Правителствена болница. В него можело да се намерят някои от дрехите на писателя, шалче, таке, очила. "Вижда се нашите депутати по това време с какви скромни средства са разполагали, за разлика от сегашните, които не слизат от колите си, оборудвани с лаптопи и айпадове", размишлява Иван Митев. Срещата приключила с разходка по чаршията и купуване на уникални билки, характерни само за Казанлъшкия край.
Специално за читателите на ДУМА Митев бе напълно откровен и се върна към спомените си в детството, за да ни направи по-близки до живота на Димитър Чорбаджийски. Какво не се знае за него? Какво прозира зад човека, отдал живота си на творчеството и общественополезна дейност?
Като ученик Иван Митев прекарвал ваканциите при баба си Велика, която е сестра на Чудомир. Детският спомен върти лентата назад и очертава образа на Чудомир, който идвал често на село, сядал обикновено край реката, рисувал, срещал се с хората. А каква радост наставала сред дечурлигите. Те обожавали Чудомир и приемали неговото появяване като истински празник. И имало защо. Самият той бил добродушен и добронамерен, имал топло отношение към подрастващите, помагал на роднините и искал да бъде полезен с каквото може.
"Героите на писателя са живи и реалистични образи. Някой път зад хумористичното изобразяване на неговите типажи се крият дълбокопластови образи, които не могат да се усетят от първо четене, казва Митев. Човек трябва многократно да ги чете, за да може с по-голяма вещина да вникне в творчеството и същността му."
Като писател Чудомир бил уважаван и ценен от Георги Димитров, в същото време обаче от някои среди недолюбван по ред причини, свързани с окарикатуряване на някои личности у нас.
Хората помнели Чорбаджийски с неговата патриотична и полезна дейност като член на Националния съвет на читалищата в България, като директор на историческия музей в Казанлък, като народен представител. Той ратувал за народа и за неговото добруване.
Неговият близък роднина Иван Митев, въпреки че е трето поколение, вероятно носи генетичните заложби на семейството и сега в качеството си на председател на НЧ "Димчо Дебелянов" продължава да държи на традициите, изкуството и културата. Да се стреми към усъвършенстване на ценностите в родното читалищно дело. Неговият вуйчо също бил читалищен деец и родолюбив българин. Митев разказва, че тази година на Благовец в Казанлък за 20-и път е даден стартът на "Чудомирови празници". Добрата вест е, че в деня на рождението на големия творец е излизането от печат на шест тома, събрани и непознати негови творби. Въпреки финансовите затруднения, благодарение на институции и частни лица, на родолюбиви българи и общини, шесттомникът е вече факт. Публикува го издателство "Абагар".
Иван Митев сподели, че произведенията  съдържат 188 стихотворения, 311 разказа, фейлетони, анекдоти, афоризми, миниатюри, 50 спомена, пътеписи, статии, изказвания, краеведски изследвания, кореспонденция, дневници и автобиографични материали, издирени чрез упорита изследователска работа. Вниманието привлича и шестият том от поредицата, който включва акварели, рисунки, карикатури и живопис на уникалния творец. Чудомир ни е оставил наследство от превъзходни картини, провокиран и от елементите на символизма, на мистиката. Шестте тома с произведенията на Чудомир съдържат 1108 пояснения под линия, както и снимки, които се публикуват за първи път. Съставителите имат амбицията да издадат в книга и писмата между твореца и съпругата му - художничката Мара Чорбаджийска. В един от сега издадените томове се публикува и истинското завещание на Чудомир, от което става ясно, че след смъртта му домът в Казанлък се наследява от Мара, но не й се дава право да го продава.
Като писател Чудомир е познат в Румъния, Русия, Словакия, Сърбия, Чехия, дори в Америка, творбите му са преведени на много езици.
В разговора с Иван Митев дойде идеята родовата среща на Чудомир да бъде в столичното читалище "Димчо Дебелянов-1960", където ще има възможност за среща с живите наследници на писателя. Добре дошли са художници, писатели, поети, хора на изкуството. Така и подрастващите ще се докоснат до творчеството и традициите и ще запазят спомена за българщината от минали години.