Роджърс Уотърс и българската стена

По пътя София-Своге с влак има една малка железопътна гаричка, която носи странното име "Томпсън". В предишните години за причината за това необичайно название се знаеше повече, сега мъглата на настоящето е толкова гъста, че младите поколения най-вероятно не предполагат дори защо тази малка гаричка носи това странно име.
Най-интересното е, че мъглата около името тези дни бе вдигната не от друг, а от легендарния вокал на "Пинк Флойд" Роджърс Уотърс, който в телевизионно интервю обяви, че чете книга за майор Франк Томпсън и настоява в България да отиде на гроба му. Всеки, който е слушал "Пинк Флойд", знае, че Уотърс е обсебен от Втората световна война, в която загива неговият баща. Албумът "Стената" е апотеозът на тази болка - уникално произведение, съчетано от меланхолията по тази огромна загуба, болката от настоящето и нещо като съновидения за бъдещето. Първата работа на Уотърс на българска земя бе да спази своето обещание и да посети гроба на майор Томпсън. С което даде знак не толкова към света, колкото към самите нас. Един англичанин заговори без омерзение и с възхита за българското партизанско движение, което системно е оплювано и обругавано у нас. Но Уотърс, понеже няма българските исторически комплекси, възкреси името Томпсън, пренесе го отвъд малката българска гара и ни показа, че историята не само не може да има цвят, че тя не може да бъде пренебрегвана конюнктурно. Защото, ако не ние, то хора, които не са българи, все пак могат да бъдат обективни зрители на историята ни.
Томпсън остава легендарно име, защото животът му е символ на идейната непоклатимост и абсолютно достойнство на духа. Негов абсолютен идеал през голяма част от живота му е бил Георги Димитров.
Голямата тема тук обаче е друга. Как позволихме около нашата историческа памет да се издигне такава стена от клишета, че днес не можем да я пробием дори с чукове. Трябваше един рок-музикант да дойде и той да постави темата за Томпсън, за да може ние днес отново да говорим за него.
Защо сме забравили за него? Това е големият въпрос.
Европа има различно отношение към своята история. Тя не отрича правото на хората да са имали различни политически възгледи, но еднакво да са обичали страните си. Само тук ние стигаме до патетиката на националното самоунижение в името на това да изкараме отсрещната, другата страна маниакална, черна и сатанинска. Това е нашата собствена стена, нашето собствено неумение да гледаме на света по светъл начин. А Роджър Уотърс показа обратното - той иска да отиде на гроба на един комунист, на един фен на Георги Димитров, на един млад и светъл човек, станал жертва и на историческото време, и на мрачния български тогавашен режим.
Стената около историята трябва да бъде разрушена. Трябва да рушим стени, а не паметници.
Иначе ще живеем слепи и ще се чудим защо историята е само символ на болка и страдание за нас.
И един мой въпрос към всички "демократи" у нас: вие колко пъти сте ходили на гроба на Томпсън?
А ще отидете ли?