Рохингия - народът без държава

Европа е изправена пред безпрецедентен бежански натиск. Бедстващите лодки с мигранти в Средиземно море вече дори не са новина, те са всекидневие. Европейските лидери обаче още умуват как да се справят с този проблем и да помогнат на най-засегнатите страни. Поставиха си и срок - до 20 юли трябва да се постигне споразумение за решение на проблема. Доколко ефективно ще е то, е друг въпрос.
В средата на май едни други мигранти бедстваха повече от седмица в Андаманско море. Претъпкана рибарска лодка с около 350 души от малцинството рохингия беше блокирана в морето, тъй като Тайланд отказваше да ги приеме. Властите на Индонезия, Малайзия и Тайланд отпращаха лодки, превозващи мигранти и не им позволяваха да достигнат територията на страната. Малайзийските власти предоставиха храна, води и гориво за хората на борда, преди да отпратят плавателния съд обратно в морето.
Впоследствие Малайзия и Индонезия се съгласиха да приемат временно бежанците рохингия от Мианма с условието да бъдат репатрирани до една година. Бангладеш отказва да приеме рохинги, защото е една от най-гъсто населените страни в света, с твърде нестабилна икономика.
Десетки хиляди души от народността рохингия напуснаха Мианма през изминалата година. Голяма част от тях избраха несигурния път да пресекат морето, за да стигнат до Индонезия, Малайзия и Тайланд.
Според Съвета за външна политика на ЕС (CFR) настоящата криза е резултат на дискриминационната политика на правителството на Мианма в щата Ракхайн, която принуди стотици хиляди да избягат от 70-те години на миналия век до днес. ООН определя рохингите като една от най-преследваните малцинствени групи в света.

Кои са рохинги?

Рохингите са етническо мюсюлманско малцинство, живеещо предимно в западния щат на Мианма Ракхайн. Те изповядват умерен ислям и суфизъм. Приблизително 1 млн. и 33 хил. рохинги представляват 1/3 от населението на щата. Рохингите се различават от доминиращите в Мианма будитски групи в етническо, езиково и религиозно отношение. Рохинги живеят и в Бангладеш, Саудитска Арабия и Пакистан.
Произходът им датира от пети век, когато хиляди мюсюлмани идват в Кралство Аракан. Много други пристигат през 19 век и в началото на 20-и, когато Бенгал и територията Ракхайн са под управлението на Британска Индия. След обявяването на независимостта й през 1948 г., правителствата в Бирма - през 1989 г. преименувана на Мианма, отричат историческите корени на рохингите и отказват признаването на една от 135-те етнически групи в страната. В голямата си част рохингите са определяни като нелегални бенгалски имигранти, независимо от факта, че са обитавали Мианма в продължение на векове. Правителството, описващо ги като "терористи", смята, че тяхното присъствие в Мианма е резултат от незаконна имиграция.
След Втората световна война рохингите се борят за признаването им като отделна етническа група, както и за правото да създадат собствена независима държава в Мианма.
Проблемът с етническото малцинство не е нов. Мианма става независима от Великобритания през 1948 г. и оттогава започват бунтовете в страната - доста от етносите започват движения за независимост и признаване. Различните етнически групи настояват за федерация. До 2007 г. не стихват бунтовете. Тогава 25 етноса подписват споразумения с военното правителство. Макар през 2010-а на власт да идва правителство, провеждащо някои демократични реформи, положението на рохингите не се подобрява.

Непризнати и потиснати

Рохингите са народ, чиято история е белязана от несгоди. Отказ от гражданство, ограничен достъп до здравеопазване и работа, забрана за встъпване в брак, лишаване от правото да притежават земя, недопускане на децата да посещават училище - това са част от трудностите, пред които са изправени представителите на тази етническа общност. Между май 1991 г. и март 1992 г. повече от 260 хил. напускат страната заради "потъпкването на правата им от военните, включително конфискация на земя, изнасилвания, принудителен труд, мъчения и екзекуци". Това твърди неправителствената организация "Лекари за човешки права" в доклад от 2013 г.
Правителството на Мианма отказва да даде граждански статут на рохингите и голяма част от тях нямат законни документи, което ги лишава от гражданство и ги превръща в нелегални имигранти. През 1982 г. военната хунта издаде закон, който лиши рохингите от достъп до пълно гражданство. Доскоро те можеха да се регистрират като временно пребиваващи с временни идентификационни карти, познати като "бели карти", които през 1990 г. режимът в Мианма започна да издава на много мюсюлмани, не само рохинги. Белите карти предоставят някои ограничени права, но те не могат да удостоверят гражданство. Въпреки че временните карти нямат правна стойност, все пак представляват минимално признаване на временен престой на рохингите в Мианма.
През 2014 г. правителството направи национално преброяване - първото от 30 години. След заплахи на ултранационалисти будисти да бойкотират преброяването, правителството реши, че рохинги могат да се регистрират, ако се идентифицират като бенгалци.
Под натиска на националистите, които протестираха срещу правото на рохингите да гласуват на референдум за конституцията през тази година, през февруари президентът Теин Сеин анулира временните карти.
Миналата година Мианма представи спорен план,  според който ще бъде предоставено гражданство на рохингите, ако се припознаят като бангладешци.

Ограничаване на раждаемостта

Неотдавна правозащитни организации алармираха за нов дискриминиращ жените рохинги закон. Представеният преди месец закон позволява на чиновниците да ограничават правото на жените да раждат. Макар в него да не е посочено изрично, че става въпрос за жените-мюсюлманки, правозащитни организации твърдят, че целта му е именно тази преследвана религиозна група.
Въз основа на новия закон местните власти ще имат правото да провеждат проучвания, за да установят, дали регионът им е "балансиран". Факторите ще включват броя на емигрантите, нивото на раждаемост и прираста на населението. Според правителството законът е необходим за целите на борбата с бедността сред населението.
Марк Фарманър, директор на Burma Campaign UK, твърди, че законът за ограничаване на раждаемостта е включен като препоръка в доклад за правителството след насилието през 2012 г. Тогава избухнаха религиозни бунтове между мюсюлманите и будистите, които доведоха до смъртта на стотици души, а десетки хиляди бяха принудени да избягат от домовете си. Движението 969, съставено от група будистки монаси, преследва малцинството на рохингите. От 2012-а около 140 хил. представители на етническата група са напуснали Северозападен Мианма на фона на смъртоносната борба с будистите.
Около 4% от 51-милионното население на страната са мюсюлмани, но се смята, че броят им е доста по-голям. Законът е първият от серията закони, отнасящи се до вероизповеданията, за които се смята, че ще доведат до ескалация на религиозното и политическото насилие в страната.
Задълбочаващият се цикъл на бедност и преследване принуждава все повече представители на мюсюлманската общност рохингия да търсят по-светло бъдеще, дори рискувайки живота си.

Хора без гражданство, преследвани, лишени от основни права, бедни - не е лека съдбата на рохингите


Бежанци от малцинството рохингия в лагер в Индонезия


Репатрирани от Мианма в Бангладеш мигранти рохинги във временен бежански лагер в щата Ракхайн, близо до границата с Бангладеш


Протест на рохинги, емигрирали в Малайзия, призоваващ за край на дискриминацията на етническото малцинство


Неотдавна малайзийските власти откриха масови гробове на бежанците рохинги


Лодка, препълнена с бежанци, готови да жертват живота си по пътя към по-светло бъдеще
Снимки БГНЕС