Румен Радев: Неизменно ще си зададем въпроса „Изгубихме ли се в прехода?“
По време на прехода България прие една демократична Конституция, в която приехме принадлежност към фундаментални ценности – свобода и мир, хуманизъм, равенство, толерантност и справедливост. Това каза президентът Румен Радев в изказването си във форума „30 години от промяната“ по повод 25-ата годишнина на Фондация „Фридрих Еберт“ в България, предаде агенция „Фокус“.
Държавният глава благодари за поканата и възможността да говори за събитието, което според него е знаково за българския обществено-политически живот, а по думите му фондацията има принос за разгръщането на демократичните промени в България.
"Отбелязваме обаче и тридесет години промени. Промени, които ние наричаме с една простичка дума „Преход“. Аз нямам амбицията да се впускам в някакво тълкуване на този основен философски въпрос. По-важното е, че този преход засегна не едно поколение в България. На практика всички нас в тази зала. Когато днес се връщаме към тази история и когато ще видим изложбата ние неизменно ще си зададем въпроса „Изгубихме ли се в прехода?“ и какво успяхме и какво не успяхме за тези години. Аз мога да кажа, че ние успяхме да свършим не малко. България прие една демократична Конституция", каза Румен Радев.
Президентът отчете, че в нея е заложено принадлежност към фундаментални ценности – свобода и мир, хуманизъм, равенство, толерантност и справедливост. Посочи, че Конституция, в която се утвърждават демократичните принципи – плурализмът и разделението на властите. Въпросът, който постави е защо България продължава да се топи и защо демографската криза е в момента най-голямата заплаха за настоящето и бъдещето на страната.
"Икономическите реформи, макар и изключително трудни, макар и много спорни в някои отношения, особено откъм процесите на приватизация, успяха да ни придвижат от централизирана планова икономика към пазарна с неприкосновеност на частната собственост и свободна стопанска инициатива. Постигнахме две стратегически за страната ни цели – членство в НАТО и ЕС. Успяхме да придвижим обществено-политическия живот в посока към демократично управление", каза още президентът.
По думите му целият този процес е свързан с дълбоки, понякога съпроводени с катаклизъм, обществено-политически промени, което бързо лишава българите от илюзията, че преходът е еднократен акт. „Не. Той се оказа сложен, многовекторен, дълбок процес, зареден с много енергия, надежди и очакване, но и с много превратности и разочарования. Затова ние днес с основание си задаваме тревожни въпроси защо 30 години след началото на тези положителни промени, след като постигнахме тези стратегически цели – членове на НАТО, част от ЕС, защо България продължава да се топи и защо демографската опустошителна криза е в момента най-голямата заплаха за настоящето и бъдещето на страната. Защо не успяхме да постигнем желаните стандарт и качество на живот и стотици хиляди българи живеят днес в бедност и социално изключване", каза още в речта си президентът.
