29 Март 2024петък03:21 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Познати непознати

Русофилът Сава Чукалов

Навършиха се 130 години от рождението на писателя, езиковеда, преводача и издателя

/ брой: 137

автор:Кирил Момчилов

visibility 2414

Първата ми "среща" със Сава Чукалов (16.7.1889-26.8.1971) беше в края на 1962 г., когато в Русе си купих неговия "Русско-болгарский словарь". Оттогава и до днес не съм се разделял с тази книга, защото ми е нещо повече от всеотдаен помощник при общуването с творби на руската художествена и научна литература.

Любителите на руската словесност навярно си задават въпросите: кой е Сава Чукалов? Как е могъл сам да състави първо пълен руско-български (1938), а след това и пълен българско-руски (1947) речник, претърпели над десет издания в София и Москва?

Нуждата от руско-български речник се е почувствала у нас веднага след Освобождението от турско робство. Първият речник е бил издаден в София през 1893 г. от Г. Кърджиев. Седем години след него във Велико Търново Петко К. Гъбюв съставил "Пълен руско-български речник" - сериозен и добросъвестен труд, според оценка на езиковеди. Трети по ред е речникът на Д. Благоев и Г. Миндов, който както по количество на думи, така и по качество е по-добър от първите два и в продължение на повече от 30 години е задоволявал потребностите на читателите. Имало още едно кратко речниче на Д. Тодоров. 

Що се отнася до наличието на българско-руски речник, положението е било още по-тежко. Два са били опитите за съставянето му: първият е на А. Дювернуа - "Словарь болгарского языка", Москва, 1886 г. и "Дифференциальный болгарско-русский словарь" на Л. А. Мичатек, С.-Петербург, 1910 г. Речникът на Сава Чукалов следва да приемем като пръв опит за съпоставяне и свързване словесните богатства на двата езика.

През тридесетте години на ХХ век тези речници били отдавна изчерпани, освен това езиците - руски и български, като живи организми непрекъснато се развивали. 

Като активен борец за духовно и културно опознаване и сближаване между руския и българския народ Сава Чукалов се заел с благородна, но трудна задача: да състави и издаде най-напред пълен руско-български речник, а след това и пълен българско-руски речник, в които да бъде отразена не само лексиката на класическите произведения на руския език, но и съвременната лексика на руския народ.

От научна и методологическа гледна точка речниците на Сава Чукалов са значително постижение на българската лексикография. Той е автор и на десетки студии и статии по история и теория на българската лексикография, по лексикалното родство между руския и българския език. В "Руско-българска ономастика" изброява около 800 общи в двата езика думи, по-голямата част от които са от славянски произход. А в "Сто години руско-българска и българско-руска лексикография" прави преглед на всички излезли в България и други страни пособия, речници и помагала, които съдържат двуезичен, български и руски, материал.

Сава Константинов Чукалов е роден на 16 юли 1889 г. в Златица. След като завършил основното си образование в родния град, отишъл слуга в едно софийско семейство. Жаден за знания, постъпил като стипендиант в Софийската духовна семинария. В богатата библиотека на училището юношата започнал да чете в оригинал произведенията на големите руски писатели. Оттогава до края на сетните му дни е пламтяла голямата му любов към руския език. 

През 1911 г. завършил успешно Софийската духовна семинария и се отправил към Русия, където през 1916 г. завършил Петербургската духовна академия. Руската култура и руският народ го привлекли по-силно от магнит, та им станал ревностен привърженик и поклонник. Като студент не се чувствал чужденец, а се включил в литературния живот на столицата, станал председател на редакционната комисия на литературното дружество "Арс". В Русия на руски език издава през 1916 г. първата си поетическа книжка "Сумерки". Посвещава се  изцяло на литературно-издателска дейност в Петербург, а по-късно и в Ростов на Дон.

Гражданската война в младата съветска държава принуждава Сава Чукалов да се завърне в България. В София години наред го подозират, че е агент на болшевиките и не го назначават за учител, нито на друга държавна служба. Принудил се да се издържа с литературен труд. 

"На 19 февруари 1919 г. приятелите ми устроиха "лировечер" в аудитория 45 на Софийския университет - пише в спомените си Чукалов - дето изнесох сказка за новата руска поезия и прочетох "с глас на песен" свои стихове на руски език по маниера на Балмонт и Северянин. На 25 същия месец пак там повторих същата "лировечер" от името на студентското академическо дружество "Бело море". На 17 май 1919 г. зарегистрирах в Софийския окръжен съд под № 467 свое издателство "Златолира". Почнах да издавам руски песни и романси под общото название "Русская музыкальная библиотека", а след година-две отворих и руска книжарница под същата фирма на ъгъла на "Леге" и бул. "Дондуков". Руски книги доставях от Берлин, Париж, Рига, даже от Америка на обменни начала с моите музикални издания, които намериха неочаквано добър пазар не само у нас, но и в чужбина."

През 1928 г. Сава Чукалов положил началото на месечно списание за литература и книжовен преглед "Книгопис". В първата му книжка е поместено стихотворението "Зов" на Елисавета Багряна - "из току-що излязлата й книга "Вечната и святата", избрани стихове, разкошно издание, цена 50 лева". В брой 2 откриваме стихотворението "Скити" на Ал. Блок в превод на Крум Димитров, разказ от Йордан Йовков, откъси от новоизлезли книги, рецензии и отзиви... Началото е добро, но без продължение след първата годишнина. 

Три години Сава Чукалов бил главен редактор и на вестник "Нива" - седмичник за литература и стопански живот. Между авторите срещаме имената на Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Елисавета Багряна, Илия Волен и др. 

Не се наложила на пазара и универсалната библиотека на издателството му "Просвещение" в началото на четиридесетте години. В нея и той сам е участвал с преводи на съчинения на големите руски и съветски писатели - Пушкин, Тургенев, Горки и др. Държал книжарница под същото име на бул. "Цар Освободител" № 8. Педагогът Сава Чукалов е редактирал и списание "Народна просвета". 

В началото на тридесетте години го назначили на работа в Министерството на народното посвещение - оглавявал Културния отдел, бил главен инспектор на професионалното образование. От това време са връзките и контактите му с големите руски поети Константин Балмонт и Игор Северянин, живели в изгнание до края на живота си. Със Северянин се бил запознал на "лироконцертите" му, които пренесъл в България. А по време на гостуванията на "Кралят на поетите" го придружавал из страната ни.

След установяването на дипломатически отношения на България със Съветския съюз Сава Чукалов работел като преводач и преподавател на руските дипломати. В Дневника си на 1 септември 1944 г. министър-председателят Богдан Филов пише: "Е. Багрянов бил решил да даде оставката си, това ми каза Князът... (Вечерта той поканил двамата у дома си) - Изглеждаше, както винаги, много изморен и отпаднал (не знам дали и това не е поза) и се ограничи само да ни даде някои сведения за настроението на Руската легация, дето изпратил Сава Чукалов, който - като учител по български език на персонала, имал винаги достъп в нея. Там се подигравали с нашата политика. Понеже ние сме обявили "символична" война на Америка, сега всичко у нас било "символично" - и неутралитетът ни, и обезоръжаването на германците, и тяхното оттегляне от България, и оттеглянето на нашия корпус от Сърбия..."

В продължение на десет години като старши научен сътрудник в Института за български език при БАН Сава Чукалов оглавяваше работата по съставянето на голям руско-български речник. Той консултираше не само езиковедите, но и десетки млади преводачи от руски език. В разговор за руската литература с мен поетът Христо Черняев си спомни за първите стъпки в преводаческата си практика и неоценимата помощ, която е получавал от Сава Чукалов:

- Веднъж, превеждайки стихове от Николай Майоров, се запънах на думичката "чернобрывци". Заедно с Христо Радевски умувахме какво ще да е това растение, но и той, който владееше отлично руски, не можа да се сети. Посъветва ме да се отнеса към професор Сава Чукалов...

Събрах кураж и го посетих в дома му на улица "Кирил Видински" №8. Бях посрещнат изключително топло. В разговора ни на чаша кафе, който трая часове, неизменно присъствуваше и съпругата му Надежда. И професорът не знаеше думичката "чернобрывци" - не му помогнаха и редица старинни книги, които свали от рафтовете в хола. По някои подобия на нея, домакинът стигна до заключението, че "чернобрывци" ще е някаква трева от рода на ковилото - поетът казва "В ковило люшната степта"...

Една непозната дума стана повод за едно сърдечно приятелство. Ще ти призная, че в младите си години трудно се приобщавах към по-възрастни хора от творческия елит. Професор Чукалов умееше да предразполага за разговор, у тях се чувствах като при свои. Разговорите ни засягаха различни въпроси на деня и особено за необятния свят на изкуството и културата. Той беше стегнат, среден на ръст, с кротък поглед и с развълнуван мек глас, излъчваше финес и обаяние. Имах усета, че разговарям с един всеобхватен интелект, който не само респектира, но и привлича. При всяка среща-разговор долавях голямата му любов както към българската, така и към руската литература и култура. 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ