С анкетни комисии отклоняват общественото внимание

Бойко Великов е ротационен председател на комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика от 4 септември 2012 г., чийто член е от създаването й в 41-ото НС. В 40-ото НС той беше председател на комисията за борба с корупцията. Доц. д-р Бойко Великов преподава политическа психология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Той е секретар по кадрова политика, обучения, анализи в ИБ на Националния съвет на БСП и директор на Националния политически институт "Димитър Благоев" на БСП.

Цитат:
"Не е възможно да се води системна борба с корупцията, ако в нея не участват пряко и активно специализираните органи с характерните им средства плюс контролните, които държавата е създала."

- В опит да избягаме от конкретиката по случаите, с които се занимава постоянната парламентарна комисия за борба с корупцията, как тълкувате, г-н Великов, току-що взетото решение от НС за създаване на анкетна комисия по същата тема, с предмет на дейност "високите етажи на властта"?
- Това е поредната политическа кампания, която мнозинството се опитва да реализира, използвайки един от най-болезнените проблеми на България - корупцията. За съжаление проблемът корупция се повдига конюнктурно в определени политически моменти на сложни социални, икономически, финансови и други въпроси. Опитите да се отклони вниманието на обществото с временна анкетна комисия ще имат резултат, подобен на други комисии, изчерпали вече дейността и съдържанието си. Гласувах против, имайки предвид реалните възможности на парламента и действията, които специализираните органи са предприемали по конкретните случаи, посочени в мотивите за искането на тази комисия.
- Лидерът на социалистическата партия и на ПГ Коалиция за България каза, че това гласуване де факто е признание на управляващите, че не са се справили на всички нива с проблема корупция, в т.ч. и парламентарната комисия, която в момента оглавявате. Как си обяснявате причината комисията ви да не се е справила в голяма степен със задачите си?
- Многократно съм заявявал, че борбата с корупцията не може да е кампания, тя е системна работа на специализираните органи и онези към институциите, както е в парламента, в МС беше формирана специализирана комисия БОРКОР. Оценките, които се правят за противодействие на корупцията, трябва да бъдат естествено свързани с резултите от работата на отделните комисии. Понеже в трети състав на Народното събрание съм в състава на комисия за борба с корупцията, мога да направя сравнения в работата на комисиите както на пропорционален, така и на паритетен принцип. Ясно заявявам, че възможностите на парламентарната комисия са ограничени, ако ние стриктно спазваме закона и се придържаме към принципите на парламентаризма. Комисията има две основни задължения - преглед на законодателството и предложения за антикорупционни текстове или за ограничаването на възможностите за прокарване на лобистки или корупционни текстове, които, уви, се допускат в законодателството. На следващо място, особено важен е парламентарният контрол в комисията. Само за първите две седмици от новия сезон на НС взехме решение за парламентарен контрол на трима министри по въпроси, свързани с рискове и сигнали за корупция и възможност за развитие на корупционни процеси в различните области. Смятам това за едно от основните ни задължения и съм убеден, че ще осъществим този парламентарен контрол през следващия месец. На трето място в работата на комисията са сигналите. Тези над 1500 сигнала, които имаме, изискват специална обработка, много проверки, които трябва да бъдат извършени от институциите. Бих могъл да посоча и примери, в които институциите са постигнали резултат в проверките, извършени по сигнали, подадени от нас. След проверките на някои кметове от Агенцията за държавна финансова инспекция резултатите са предоставени и на прокуратурата. Държавна агенция "Национална сигурност" също има реализация по отделни сигнали, но отварям скоба: не може сигналът до комисията да бъде основание за публично оповестяване на данните в него. Една част от сигналите не отговарят на истината, а оповестяването на данните може да означава грубо погазване правата на представители от различни нива на властта, набедяване в умишлена злоупотреба с власт и пр. Затова не си позволих и днес (вчера-б.а.) от парламентарната трибуна, въпреки сигналите, които сме получили за високи етажи на властта, подавани от партия РЗС, да оповестя срещу кого, макар нивото да е наистина много високо. Причината е една - не е приключила работата по тези сигнали.
Прокуратурата е тази, която в резултат на извършените проверки може да прецени има ли извършено престъпление през корупционните актове и да повдигне съответни обвинения. Ние не сме нито разследващ, нито обвинителен орган. Когато се оценява работата на една парламентарна комисия, трябва да се познават правомощията, които тя има. Ние имаме правото да изискаме извършване на проверки и да получим резултатите от тях. Една от съществените слабости в работата на комисията е, че нямаме възможност да контролираме тези проверки - една част от тях, извършвани от държавните институции, са проверки на управляващата партия, независимо коя е на власт. Затова контролът върху органите, извършващи съответните проверки, е от сложните въпроси за борба с корупцията. Подчертавал съм винаги: не е възможно да се води системна борба с корупцията, ако в нея не участват пряко и активно специализираните органи с характерните им средства плюс контролните органи, които държавата е създала.
- На 3 октомври ще изслушвате Мирослав Найденов, кои са другите двама министри, за които сте решили да се самосезирате?
- По сигнали, които имаме, и по повдигнати проблеми от обществен интерес парламентарен контрол в комисията за борба с корупцията ще имат министрите на здравеопазването и на регионалното развитие и благоустройството.
- Дали няма да ви попречи фактът, че след вашето решение и прокуратурата се самосезира да провери случая с пиарките на министър Найденов?
- Удовлетворен съм от действията на прокуратурата, това не е първият случай, когато тя е предприела действия след решения на парламентарната комисия за борба с корупцията. Не виждам в това особен проблем - това е наша работа, да повдигаме въпроси, за които смятаме, че имат корупционно основание. По конкретния случай обаче ще кажа, че това е един от въпросите, които сме включили в парламентарния си контрол. Подготвили сме седем групи въпроси по различни въпроси, отнасящи се до Министерството на земеделието и смятам, че парламентарният контрол, включително от комисията за борба с корупцията трябва да се приема като нормална парламентарна практика, защото там достатъчно публично, открито и ясно трябва да се назовават проблемите и действията на изпълнителната власт по тях. За да няма спекулации и манипулации, ще държа, а и комисията едва ли ще се противопостави, тези парламентарни действия да бъдат открити за журналистите, за да чуе обществото всички въпроси и отговорите на министрите.
- Вашата комисия излъчи един доста фамозен участник в политическия живот - Николай Коцев от ГЕРБ, който напусна сам НС, за да се отдаде на политическата си работа в региона. Онзи ден напусна и партийния си пост, а наскоро стана ясно, че е отправял заплахи и към бившия директор на АЕЦ "Козлодуй". Коментирайте как член на антикорупционна комисия се оказва ярък "герой на нашето време"?
- В подобен случай не трябва да се прави разлика дали е депутат, дали е на друго място във властта, или гражданин, който се занимава с бизнес. Към случая съответните органи трябва да подходят отговорно, да се сезират и извършат необходимите проверки, за да бъде доказана или отхвърлена вината, ако информацията не отговаря на истината. Според мен прокуратурата би трябвало да се самосезира, а като председател ще поискам от комисията, ако обвинението не реагира, ние да го потърсим. Ако пък прокуратурата се е заела със случая, нашата комисия да получи данните от проверката, защото става въпрос за бивш народен представител. Ние освен комисия за борба с корупцията сме и комисия за парламентарна етика, която уви, не разполага с етичен кодекс. Длъжни сме като орган на НС, особено като става дума за наш бивш колега и член на комисията, да изясним докрай повдигнатия въпрос.
- Обяснихте как работи постоянната парламентарна комисия. Има ли гаранция, че съставената на квотен принцип анкетна комисия ще работи законосъобразно, няма да оповестява недоказани факти, няма да позори името на обществени личности?
- Тази комисия се създава по конюнктурни причини, има точно определени и ясни цели, но не може да действа извън закона, защото в нея ще има и други представители. Анкетната комисия обаче може публично да оповестява сигнали, по които няма достатъчно данни за корупция, престъпления и пр. и по този начин да развива политически кампании по различни проблеми в рамките на шестте месеца мандат, който мнозинството й гласува. Част от проблемите, с които ще се занимава, са изчерпани във времето. Съмнявам се, че в посочената проблематика може да има допълнителен резултат, извън направеното досега от оторизираните органи, предприели законови действия.
- С други думи, парламентаризмът в България позволява да се създават комисии, които да обсужват предизборната кампания на управляващите?
- Парламентарното мнозинство, за съжаление, би могло да формира комисии, които да се използват с политически мотиви. Начинът и основанията, с които се формира анкетната комисия, подбудителите й, ми дават основание да смятам, че тя ще задава дневния ред на обществото и медиите в следващия предизборен период.