С археологията ще бъде свършено

Людмил Вагалински е директор на НАИМ от 2010 г., работи в института от 1989 г., от 1987 г. е бил докторант в него. Специалист по антична археология. Завършил е история и археология в СУ, специализирал е в Мюнхен и Берлин. Ръководител на множество проучвания на антични паметици в България.

Цитат:
Става дума за пари, не за опазване на наследството, което ще потъне в хаос  

 
- Доц. Вагалински, как ще коментирате предложените от МК промени в Закона за културното наследство, с които се иска при инфраструктурни проекти и всякакви строежи археологическото проучване да се възлага чрез търг, например по Закона за обществените поръчки (ЗОП)?
- В средата на август бяхме изненадани с този проект на Министерството на културата за промени в закона. Проектът бе качен на сайта му, без изобщо да уведомят институциите, които са засегнати от него. По това време всички археолози са на терен и си вършат работата, а не висят в интернет. Беше крайно неприятно, още повече, че хората от министерството постоянно ми се обаждат - за справки, за комисии, за какво ли не, но абсолютно никой дума не обели, че има такъв проект, или че примерно искат от археолозите някакви консултации, понеже те нямат такива специалисти. Наложи се спешно да направим мотивирано становище какво не одобряваме, то беше подписано от мен и от председателя на научния съвет на института проф. Васил Николов. Разбрах, че МВР и хора от ГДБОП също не одобряват проекта. Негативно реагира и Съюзът на архитектите. А и колекционерите - също. От Министерството на културата тогава казаха, че няма да бързат, ще чуят всички мнения, ще помислят спокойно. След което свалиха това свое становище и ни извикаха на 24 септември на заседание. Дойдохме всеки от своите разкопки, хора от Асоциацията на българските археолози, архитекти, колекционери, запълни се цялата зала със специалисти. Там ни сюрпризираха, че междувременно са си направили втори вариант и - хайде да го обсъдим. А ние изобщо не знаехме какво са писали в този втори вариант. Започнаха някакво обсъждане. Видяхме, че в този втори вариант необмислените предложения са още повече...
- Всъщност това за ЗОП-а с появи в този вариант?
- Да, в него пише, че когато има инвеститор, теренните археологически проучвания се възлагат при условията и по реда на ЗОП. Това обаче по принцип е невъзможно, защото в ЗОП има чл. 4, който гласи, че когато става дума за научноизследователска дейност, не се прави обществена поръчка, особено когато продуктът от тази дейност не остава изцяло в полза на възложителя. Ние сме точно това - ние сме държавни археолози, работим и всички находки, всичко открито остава в собственост на държавата. Това е абсолютно научна дейност. Но представете си, преди време се беше наложило пред Агенция "Пътна инфраструктура" да доказваме, че археологията е наука - наложи се зам.-министърът на културата, тогава Тодор Чобанов, и министър Сергей Игнатов да дават писмен документ с печат, че археологията е наука!
- Сега по повод искането за промяна в закона обаче Агенцията за обществени поръчки е дала изумителното становище: "Не може да се даде категорично заключение, че археологията е наука!" Това е невъзможно, та чак не е за вярване!
- Това е повече от абсурдно. "Археология" означава "наука за древността". Наложи се да обясняваме, че има европейска Конвенция за опазване на археологическото наследство, която е ратифицирана от нашия парламент на 1 април 1993 г., в нея на няколко места археологическите проучвания се определят като научни изследвания. Това е пределно ясно. Но от АОП се позовават на една директива на ЕС, която според тях давала право археологията да бъде включена в обществените поръчки. А като прочетохме самата директива - тя казва обратното, там е написано изрично, че археологически проучвания следва да се изключат от обществените поръчки. Тази директива допуска изключение само за секретни обекти на военната промишленост. Цялата им работа се оказва един голям мехур. Да се чуди човек как може официални държавни институции да пишат такива неверни неща. За какво ни имат, за глупаци ли?  
- Какво на практика означава археология чрез обществена поръчка?
- Означава, че трябва да ходим на търг. Примерно, има да се строи отсечка от пътя, обявява се търг и най-ниската цена за разкопките печели. Това също не виждам как може да стане, понеже Министерството на културата тази година утвърди ценоразпис към наредбата за археологически проучвания - кое колко трябва да струва при качествено проучване: квадратен метър изкопни работи, колко работници, колко археолози и т.н., с всички изисквания. Там е описано кой колко получава - от разкопчията до ръководителя на обекта, всяко възможно перо е остойностено. Ако искат по ЗОП, това означава изобщо да не се спазват тези изисквания, да се нарушава методиката на проучването и съответно да се постави в риск самото културно-историческо наследство. Какво значи изобщо търг за наука - нали един праисторически обект например трябва да се разкопава от професионалист праисторик, а не от специалист по нова история! Какъв търг?! Това практически означава унищожаване, а противоречи и на международните закони, които са част от нашето законодателство.
- Каква е целта на поправките, които МС предлага?       
- Този закон го променяха вече много пъти заради различни интереси. Първо беше заради колекционерите, видите ли - ще се заринем от аукциони тук и археологическото наследство ще остане в България. Нищо подобно не се случи. Никакви аукциони няма, но ГДБОП отчете, че иманярите се развихриха още повече. Сега вече и колекционерите не са доволни. Проблемът е, че всичко се прави на парче заради лобистки интереси и на къса дистанция. Това, което сега искат, е юридически невъзможно, но ако се случи, това означава край на археологията в България. Говоря за разкопките, които не са планирани и които са сега задължителни, когато има строителство. Те са най-много, понеже сега за планирани разкопки няма пари, за науката като цяло няма пари.
- А може целта да е богати частници да печелят търга, да вземат някакъв терен с паметник на културата и да си наемат на частно археолози да свършат работата? Идват немалки европейски пари за археологическото наследство, защо да не ги гушне "наш човек", вместо да ги дават за наука?
- За мен това си е една антиархеологическа кампания. Ако се приеме, ще доведе до рязък спад в качеството на теренните проучвания и ще причини унищожаване на археологическото ни наследство. Защото всеки инвеститор ще иска да си осигури послушен и евтин археолог, без да се интересува дали той има нужния опит и квалификация. Не се търси експертност, а послушание в полза на инвеститори и министерства.
- Може би ви остава единствен изход - да се обърнете към ЮНЕСКО?
- Нека да видим докъде ще стигне работата. Министерският съвет одобри проекта, чакаме да видим какво ще стане в парламента. Интерес от тези поправки имат Министерството на финансите и МРРБ. Има много пари за инфраструктурни проекти, милиарди. На всички тези обекти трябва да се прави задължително археологическо проучване и трябва да се спазва законът. Те не желаят да спазват закона и ценоразписите, защото им се вижда, че ще дават много пари за археология и на археолозите. Европейският съюз също ще дава много пари - за археология, за културен туризъм. Явно не могат да допуснат тези пари да бъдат разпределяни според закона и според правилата. Те трябва да бъдат раздадени на хора послушни, верни, да изпълняват каквото им се каже. Става дума само за пари и за нищо друго.   
- Тогава и втората голяма промяна в закона е обяснима - подменят професионалистите археолози с неспециалисти. Като се започне от теренния съвет.
- Преди да влезе в сила сегашният Закон за културното наследство, разрешенията за разкопки се издаваха от НАИМ при БАН. Защото става дума за научна дейност. Именно в научните секции на института се приемат отчетите за миналия сезон, обсъждат се, приема се документацията и това е основата за издаване на разрешения за новите проучвания. До 2009 г. не е имало никакви проблеми с издаването на разрешения. Когато излезе законът, се създаде Съвет за теренни проучвания към министъра - да, той е принципалът, макар че не ми е ясно защо съветът не е към министъра на науката, понеже става дума за наука. Така или иначе, се запази традицията, която е от 100 години насам, нашият институт да координира тази дейност и председател да е директорът на НАИМ. Наскоро имаше международна конференция - такива суперлативи дадоха за нашата научна дейност, че е страхотно като оценка за нас! Всички отчети на българските археолози минават през нашите секции. А в теренния съвет взимаме решенията с две трети мнозинство, но явно нещо не им хареса покрай инфраструктурните проекти сега. Работата на този съвет е да вземе решението кого от археолозите да предложи на министъра за даден обект. Това е съвет от експерти, които дават мнение, не от чиновници, които провеждат нечия политика. Добре, вкараха повече чиновници от МК - твърдя, че няма случай да не е зачетено тяхното мнение. Макар че стават забавяния поради административното съгласуване, докато археологът открие къде по етажите на МК е разрешителното, минават понякога седмици.
Сега искат мнозинство от две трети да няма при гласуването на решения, археолозите в съвета да са малцинство, председател да не е директорът на НАИМ - дори не е предвидено той да е член на съвета, няма ги шефовете на 4-те научни секции на института. Не са записани никакви изисквания за научната квалификация на председателя, поне това помолихме да поправят, но не знаем до момента какъв текст всъщност са вкарали в окончателния вариант. Настояваме да включат и представител на "Археологическата карта на България", по която всички ведомства правят справки и която всъщност НАИМ поддържа и плаща за нея. Включили са обаче двама консерватори и реставратори, а съветът няма нищо общо с консервацията и реставрацията, той решава научни проблеми на археологията - дали този, който отива да разкопава, може да го направи качествено според технологията и научната методология. Очевидно проблемът е в спасителните разкопки при строителство на инфраструктура. Министерството на финансите и МРРБ не са доволни, че трябва да спазват закона и да се опазва наследството според правилата, преди да се строи. Освен това ни изхвърлят от участие в проектите за социализация на паметниците и от управлението на археологическите резервати и други подобни обекти. След като археолозите десетилетия са работили върху тези обекти! А би трябвало да работим заедно. Ние се скъсваме от работа на терена, искаме нещата да се запазят за тази държава, обаче трябва да се разправят с нас, за да строят както си искат. И задължителните разкопки преди строителството ги заменят с "проучване с недеструктивни методи" - сиреч няма да се правят разкопки, а примерно само геофизично замерване. А то по никакъв начин не показва за какъв обект става дума. Просто искат инвеститорът да не харчи пари за разкопки. Натискът от големи инвеститорски фирми и от кметове върху мен тази година вече беше огромен. Отгоре на всичко са записали, че археологът отговаря за охраната на обекта през цялата календарна година, нищо че работим примерно месец на него! Това е абсурдно. Аз нямам полиция на разположение. Целият проект е безотговорен и е един нонсенс.  
 През 90-те години, когато нямаше пари, ние, археолозите, със сетни усилия поддържахме дейността си, за да не се разпадне наследството на България. Ако приемат поправките, с археологическото наследство на страната ще настане тотален хаос. Цената ще е излагане на цялата държава пред Европа, защото сме подписали всички конвенции и там няма начин да не се разбере какво става.