С български паспорт по света

Никола ДАМЯНОВ

Бисер КИРОВ е роден на 4 септември 1942 г. в София, в семейството на пастор в Църквата на адвентистите. Завършил е музикална режисура в ГИТИС - Руската академия за театрално изкуство (1987).
Бисер Киров е първият български поп-рок изпълнител със самостоятелни плочи, издадени в ГДР, Куба, САЩ, Финландия, Испания, Мексико и Никарагуа. Над 7 милиона броя са неговите издадени винилови плочи и дискове в СССР, Русия - страните от ОНД, високи са тиражите му и в ГДР, Куба, Чехословакия, Полша. В България издава 6 албума. Има над 4000 самостоятелни концерта в най-престижните зали  на Европа, Америка и Африка. Шест творчески сезона - във "Фридрихщадтпаласт" - Берлин, и тримесечно участие със свое шоу в Тропикана- Хавана.
През последните 17 години живее и работи предимно в Русия и в страните от ОНД.
В периода ноември 2006 - юли 2010 г. Бисер Киров е дипломат - съветник по културата в посолството на България в Москва, а след това е назначен за "посланик на добра воля" на страната ни в Руската федерация до юли 2014 г.
Носител е на десетки награди. През 1970 г. получава първа награда за изпълнение, а през 1978 г. и Голямата награда "Златният Орфей като композитор. Носител е на международни награди от шлагер фестивали в Барселона (1969), Лайпциг (1973), Дрезден (1974), на "Златен делфин"( 1975) в Югославия, Голямата награда на "Нюолафестивал" (1981)- САЩ, Голямата награда на "Гала-Хавана" (1982) и др.
През 1985 година в България му е присвоено званието Заслужил артист. През ноември 2009 г. е удостоен със званието Заслужил артист на Руската федерация.
През май 2010 година става носител на Международната награда за култура "Св.Св. Кирил и Методий", която получава в Москва лично от Руския и Московски патриарх Кирил заедно със световноизвестния руски писател Валентин Распутин.

- Господин Киров, изминаха 45 години от времето (март, 1967), когато с Георги Минчев и оркестър "Балкантон" в зала "България за пръв път се изявявате в забавната музика. Как оценявате началото, определи ли то творческото ви развитие?
- Връщайки се назад във времето, мисля, че е било по-удачно да запея тогава, отколкото сега. Знаем как се променят вкусовете и как невинаги качеството е това, което определя популярността. Сега от дистанцията на времето мога да кажа, че съдбата е главният режисьор. Тя решава кога да започнеш, с кого да бъдеш, какво да правиш. Няма нищо случайно. Моята работа с този изумителен оркестър "Балкантон" определи бъдещето ми. Защото неговите сърцати и талантливи оркестранти Морис Аладжем, Тончо Русев... още първата година ме взеха на своите криле и отлетяхме да пеем в тогавашна Югославия и Германската демократична република, с тях излетях за Куба. Всъщност, те ми отвориха вратите към света.
- А Георги Минчев?
- Георги Минчев е едно чудо, една голяма фигура в моя живот. Познаваме се от Х клас, заедно служихме в Артилерийския дивизион на Симеоновград. Там направихме първата рокендрол група, далеч преди "Бъндераците" и "Щурците". Бяхме трима - Георги Минчев, моя милост и Васил Попвасилев. И още в началото на следването с Георги получихме първа награда за най-добър дует в прегледа на студентското творчество. Гошо ми казваше: "С твоя глас ще стана световен певец" и ме водеше при различни композитори да мога да пропея. И всъщност, ако не беше неговата амбиция, никога нямаше да стана певец, никога.
- Да разбирам ли, че той ви е помогнал да постигнете голямата си мечта?
- Аз никога не съм мечтал да стана певец. Не съм мислил в живота си такова нещо. За мене певец беше нещо много лесно, много просто, обикновено. Така мислех тогава и исках да стана научен работник, голям откривател, известен инженер, изобретател... Сцената за мен не е била мечта. Тя и до днес ми е някаква "добавена стойност" и може би затова е толкова трайна в моя певчески път. Път дълъг, защото не съм бил вманиачен в нея.
- Вие сте естраден изпълнител, композитор, успешно работите в театралната режисура. Завършили сте престижната Руска академия за театрално изкуство в Москва, продуцирате и водите телевизионни предавания в чужбина и у нас. Не ви ли пречи тази творческа многопосочност или напротив - помага?
- Всеки човек търси своята територия, всеки има свой ареал. Дори в гората всяко диво същество има своя територия, обикаля я и маркира, поставяйки свои нишани - запазени знаци. Считам, че всеки трябва да се залавя с това, което неговото дарование може да издържи. За себе си мисля, че това, с което съм се натоварил през 45-те творчески години, е в рамките на моите възможности. Никога не съм искал повече от това, което мога. И до ден днешен намирам, че нивата на изкуството е толкова необозрима, че човек трябва да живее хиляди години, за да я опознае. А това, което аз отъпквам, е една мъничка духовна педя земя, в която се движа и изглеждам добре. Така че не чак с толкова много неща се заемам. Занимавам се с една любима моя територия.
- Бихте ли назовали вашата територия?
- В момента това е фолклорът, детското изкуство, с което дълго време съм се занимавал, това е популярната песен, на която съм слуга вече толкова години. И това, което се нарича разбирателство между народите, ако го приемете като някаква мисия...
- Какво са за вас Родопите и родопчани?
- Планината също е свещена - "единственото място, където се ражда светът". Аз съм кръвно, родствено свързан с тази планина. Тук са живели моите предци, отстоявали са своята вяра, страдали са, радвали са се... Една пъстра картина от достойни събития в мир и бран, която още от дете съм успявал да гледам и се възхищавам. Родопите са едно чудо, един многовечен духовен олтар - винаги тачен и наследяван от поколение след поколение от древността до ново време. Обичам Родопите по един може би безумен начин, защото в тях се чувствам щастлив, необяснимо щастлив.
- Кое ви привлича в смолянското село Чокманово?
- В Чокманово е чудото, наречено роден дом. Макар че го видях на десетгодишна възраст, го преживях пълноценно. И сега съм в бащината къща, която е на 200 години. В нейните мусандри, долапи, тавани, врати и други дърворезбени хубости са вградени мечтите на моите предци, а аз съм духовно свързан и обречен да ги запазя. За мене Чокманово е онова място, с което аз заспивам. Заспивам със спомените на гледката от бащиния прозорец към църквата "Св. Архангел Михаил" всяка вечер, където и да се намирам по света. Чокманово е един духовен олтар, пред който аз всяка година идвам да се пречистя, да усетя озарението на онези, които са били преди мене, които освен материалното са оставили неписани неща, които по някакъв начин ме убеждават, че да си влюбен в родното място е повече от пристрастие, че е един дълбок поклон на кръвта, в чийто плен човек трябва обезателно да влезе.
- Как идва мигът на творчеството и се появява новата мелодия?
- Аз много пъти съм мислил откъде идва музиката? Кой ти я нашепва, откъде идва мелодията? Защо когато вземеш китарата, ръката ти сама тръгва по грифа и намира онези неповторими хармонични ходове, които ти определят мелодията, която ти ще измислиш и ще изпълниш за първи път? Откъде! - Ти не измисляш, някой ти я нашепва. Именно в това чудо - нашепването на музиката, са великите крила на свободата. Радвам се, че живея в хармония с това чудо повече от 40 години. И то не ме напуска.
- Пътувате от много време, спирате и тръгвате от много гари, концертирате по целия свят, имате повече от 4000 концерта в Европа, Америка, Азия, Африка. През последните двадесет години живеете и работите в Русия и страните на ОНД. Какво направихте с българския си паспорт?
- Никога не съм го сменял... Винаги сам се гордял, че съм българин. Винаги съм знаел, че да бъдеш българин не е само привилегия, но и огромно задължение. Старал съм се през всичките тези почти 50 години на сцената да ги изпълнявам и защитавам. Живея с чувството, че всички радости и победи, скърби и нещастия през този период не са били случайни. А да бъдеш българин е удоволствие, понякога мъчително.
- За вашите "изключителни заслуги в опазване на славянската духовност" лично Руският и Московски патриарх Кирил ви връчи международната награда "Св.св. Кирил и Методий", учредена от Московската патриаршия. Не считате ли обаче, че през последните две десетилетия в България по-малко се говори и още по-малко се прави за укрепване на славянската духовност?
- Аз не искам да упреквам нито държавата, нито всеки един от нас за това охладняване в отношенията. За това вина има и Русия. Мисля, че логиката на времето обезателно ще реши този проблем, т.е. това охладняване. Ние виждаме, че това става. В България беше руският патриарх, духовните връзки между България и Русия се увеличават. Ние сме една щастлива страна, която, гледайки на Изток, може да стигне до Петропавловск Камчатски, четейки знаците, оставени от светците Кирил и Методий.
- Какво е според вас мястото на българската култура и духовност в света?
- Това е може би най-сложният въпрос. Оценката на културата я прави времето. Човек не може да направи оценка на културата сега. В годините на социализма имаше един много тежък проблем - това беше тъпанът, който постоянно биеше за нашата културна необикновеност, за нашата висока и велика култура. Винаги съм мислил, че на малкия народ дай му велика история и му гледай сеира. Ние се намираме там в световната класация на културата, която ни се полага, която заслужаваме по възможности и по дух, или както беше при социализма, "според способностите и според потребностите", точно там се намираме. С нашата поп-фолк култура, с кючеците по ресторантите, с дивото оглупяване и нечетене, затова намирането на нашето място в областта на културата в света ще го направят нашите правнуци.