Стихотворението
С чужда пита - помен стар
/ брой: 97
Георги Стоянов
Грам почтеност, нула убеденост.
Депутати - крушки изгорели?
Отгатнете - колко вата,
ги е водила съдбата?
Вехти китки от бездария,
пак ли ще стъкмят гербарий,
ненаситни за аванта -
от изпоскана софра?
Докога кратунки празни,
ще тършуват из хазната?
А пишман "сурат-измами",
плачат за "апартаменти",
дето спят в райе-пижами...
кротнали се за години -
зло избрали за възглаве:
"нагли", "подли" и "крадливи".
Уж "Европата" ги чува:
"кръволокът" го е казал -
папагала го повтаря,
лук мирисал, но не ял.
Затова е папагал.
Тях Европа ги очува,
но не бърза да очисти
развилнялата се сган.
Краставият слугинаж
не мърсува по веднъж.
Не мирясва и по дваж -
скрит из бъзе за кураж.
Само сменя господар
и пъдарят му е цар.
Не признава за порода -
собствения си народ.
Празни очи, пълен срам,
Цвете не е, ни отрова.
Папагала - вот народен
с човката си ще прецака.
Закъде в епоха нова
панаир без папагал?!