С машината на времето

Представете си за миг филма "Иван Василевич сменя професията си". И с машината на времето преместете годините. Влезте в недалечното начало на промените и демокрацията. Избере си любими герои - журналисти, социолози, политолози, управници, и ги поставете в днешните условия и ситуации. И няма да повярвате, но ще се окаже, че почти нищо не се е променило. От малките екрани изскачат познати до болка лица, ментори и съдници за времето, в което живеете, и искате да продължавате с тях промяната.

Трябва отново да слушате и да вярвате на агент Николай и Гого Дантелата, на Георги Харизанов, на Росен Плевнелиев, Юлий Москов. Машината на времето ви връща Татяна Дончева и Мая Манолова, Мария Капон и Иван Костов, а Рамадан Аталай след осем мандата в парламента върви към десетия... От екрана не е слизал Андрей Райчев... Тук е Йордан Цонев. От нафталина изплува Юнал Лютфи. А Бойко Борисов не е преставал да се снима в джипката. И да държи първосигнални речи за хаоса, за реда в хаоса и да ви внушава, че е по-силен от хаоса. Как не!? То е видно и с просто око. С по-просто от неговото... Затова пък го избираме и целокупеният народ го слага отново начело в прогнозите и за 47-ото Народно събрание...

Машината на времето връща Атанас Атанасов, генерала, връща Жан Виденов, Александър Томов, Евгений Михайлов, Асен Агов. Появява се кукувецът Радо Чолаков. Виждаме и ректора на ректорите, когото студентите от Софийския университет не разпознават, но ще си спомним как с Емил Кошлуков основава новата партия "Новото време"... Машината на времето ще ви помогне да видите пак Стефан Цанев, а Нидал Алгафари е новото лице на демокрацията и пиара на властта... Христо Иванов пише новата си автобиография на протестър и като бивш министър на правосъдието, като наследник на комунистическите идеи на родителите си... Даже Йоло Денев е налице!

Да продължаваме ли? Машината на времето е безпощадна.

И как да продължи промяната? Тези дни всичките са дни за размисъл. Наистина, замисляли ли сте се? Като живеем в хаос, като слагаме ред в хаоса или като сме по-силни от хаоса, който сами сме създали? И каква промяна ще е с Цветан Цветанов примерно, като се движим нагоре-надолу с асансьора му? Да продължим промяната с Бойко Борисов? Или с Любен Дилов-син? Промяна с Мая и Татяна? Да, ама не! - ще извика от отвъдното Петко Бочаров. Промяна с Волен Сидеров? И още три десетилетия да сме все в безсмислена атака... Промяна с Иван Гешев и с Александър Йорданов, с Десислава Атанасова, с Тома Биков? Или с Херо Мустафа най-вероятно!

Може ли да има промяна с ренегати, с плагиати и с попълнени почти почтени декларации с невярно съдържание? А не е ли по-добре мадам Моасе да ни заведе колективно на баня, за да продължим промяната, като започнем с банята!?

Прочетох в интернет обръщението на Бойко Борисов за Деня на будителите. Прозвуча ми почти ето така: "Български просветители, книжовници и възрожденци, знаете, че аз съм прост и вие сте прости и затова, изправени пред тежки изпитания, да се обединим... И не забравяйте, че ваксините са от мое време и са с изтекъл срок на годност, за разлика от нас!".

Около тоя Ден на будителите пак се похвалихме, че той няма аналог по света. А нима имат аналог в света останалите ни празници - 3 март, 24 май, 2 юни, 6 септември, 22 септември? А сетне и 10 ноември - денят на началото на промените! Всички празници у нас нямат аналог по света. 

И делниците ни - също...