С нулев бюджетен резерв догодина

В началото на следващата година, след като платим облигациите по външния дълг, страната ни няма да разполага с фискален резерв. За това предупреди вчера пред БНР бившият финансов министър Пламен Орешарски.
"При това положение освен с фонд "Козлодуй", който е строго целеви и не може да бъде разходван по никакъв начин освен за извеждане на старите блокове на ядрената ни централа, държавата ще разполага само с Дянкoвата много скромна сума, която практически ще клони към нула", обоснова тезата си той. Според него това ще върне страната в периода непосредствено след 1996-1997 г., когато стартирахме от нулев фискален резерв, а държавният дълг беше над 125% от БВП.
Аз предупреждавам от началото на 2010 г., че правителството с огромно удоволствие харчи спестени от три предишни правителства фискални резерви. Те са необходими за гладкото функциониране на монетарния режим, каза още Орешарски.
Припомняме, че към края на октомври 2008 г. фискалният резерв достигна своя пик в размер на 12,125 млрд. лева. В крaя на януари 2012-а той вече е свит до една четвърт (4 млрд.), падайки под санитарния минимум от 4,5 млрд.
Основната причина за свиването на резерва от есента на 2008 г. насам е покриването на бюджетните дефицити. Въпреки че има различни възможности за финансиране на дефицитите - емисия на вътрешен дълг, емисия на външен дълг и приходи от приватизация и концесии, Министерството на финансите през последните 3 години използва основно два начина за финансиране на дефицитите си - ДЦК на вътрешния пазар и фискален резерв. В действителност изначалният замисъл на фискалния резерв е да гарантира плащанията по държавния дълг за следващите 12 месеца. За следващата година имаме да плащаме 1,8 млрд. външен дълг, каквито средства няма в резерва, тъй като там са останали само средствата на различните фондове, в т.ч. Сребърният фонд.
Председателят на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание Менда Стоянова призна вчера, че за тази цел "нямаме собствени доходи". Според нея е крайно време е да се помисли за заем, с който да се изплати външният дълг. "България няма нужда от спешен заем, за да плаща, а има нужда от заем, за да погаси падежа през януари 2013 г. от 1,8 млрд.", уточни тя. Стоянова не изключи възможността за изплащане на заема да се използват и средства от Сребърния фонд, но категорично отрече, че промяната на закона е именно използването на средства от фонда за изплащане на външния дълг. Ако се вземе решение с тези пари да се закупят български ДЦК, то те трябва да се насочат за погасяване на външния дълг, коментира тя. Трябва да се търсят различни начини за погасяване на дълга, категорична бе тя. Стоянова подчерта, че промените в закона целят единствено по-голямата доходност, която фондът може да получи по този начин.