С подвити опашки

"Търпи и ще си спасиш душата...".
Преди седмица, на рождения ден на гениалния поет Христо Ботев, ДУМА припомни от тази колонка злокобно скръбната му творба "Елегия".
Вече дни наред умът ми не може да побере - в какво точно живеем - циркова дресура, грозен спектакъл или във филм на ужасите.
Чудя се как "от нищото" изникват запис след запис, слушалка след слушалка, лоби след лоби, далавера след далавера. Фалшиви усмивки, фалшиви управленци, фалшиви хора...
Някой ни прави на луди и ни занимава с пикантни... простотии. От екрана тече пошлост, а от вестниците капят кръв и клюки.
Изникват скандал след сканал.
Но не скандали за хляба.
Хлябът и токът търчат нагоре, а българинът смирено мълчи. Само слухти кой кого е прецакал или претрепал. Подскача "за" или "против" паметници.
Няма заплати и пенсии. Няма производство. Няма здравеопазване. Народът се тресе на чалга и чака някой да го оправи.
Той пък оправя себе си и се хили по телевизията. Просташки и дебелашки.
В цирк, театър или филм живеем?
Не, просто във властта на безскрупулни мутри, крадци и рекетьори.
И народът е подвил опашка.