С полиция и жандармерия няма да се оправят нещата

Петър Междуречки*

По нашето време основният въпрос, който трябваше да решим и го решавахме, бяха три неща - и за циганите, и за турците, първото от които - образованието.
Второ - да се намери работа. Сега като ходя из центъра и ме познаят старите хамали цигани и ми викат: "Кмете, краднеме, ама дома децата гладни. Кмете, дай работа."
Навремето ангажирахме колкото може повече от ромското население и правехме всичко възможно да имат работа. А в турските райони бяха изградени малки предприятия, за да имат работа.
Трето - възможности да живеят в нормални жилища. Те живеят в отвратителни условия. Без канализация, в ужасни условия. В тази посока трябва да се положат особени усилия, за да нямаме ужасни проблеми. Иначе да ги гоним само с полиция и жандармерия - няма да се оправят нещата.
Липсва на цялото ни население търпимост. Но и на тези, които са техни съседи, и на тях им е дошло до гуша. Чул съм от мои приятели, които живеят по селата, за страхотна битова престъпност, в която основна роля играят ромите. Разбира се, че криминалните престъпления трябва да се наказват. Разбира се, че трябва да ги научим да си плащат тока, да си плащат парното, превоза в градския транспорт. Но освен тези неща и освен наказателните мерки много сериозно внимание трябва да се обърне на трите фактора.
И аз като бях кмет имахме проблеми. Ако отидете да видите т.нар. столица на циганите - Татарли. Наех се да ги махам от там, защото това е вече в центъра на София. Започнах да им руша къщите, а то не са къщи, а коптори. Те започваха да ми викат на мен "Бегин иде!", защото ходех лично там. И казваха: "Абе, дойдохте разни крайняци, пък ще ни гоните нас, кореняците - софиянци!" Въпреки всичко им намерихме жилища. Е, те ги унищожиха: разкъртиха паркета и го изгориха, започнаха да гледат животни в жилищата, да слагат печки и да вадят кюнци през прозорците. Въобще битова култура - под всякаква критика.
Цялата хигиена на София кажи-речи се поддържаше от тях. Аз разбрах, че те си имат вътрешни правила и вътрешни онбашии и никакви чиновници не могат да ги накарат да направят нещо. Поради което разделих някои квартали на квадратни. Извиквах онбашията - те само него слушат, и му казвам: "Виж какво, за тоя квадрат тук, който трябва да бъде изчистен, ти давам толкова пари. Колкото искаш хора наемай и им плащай, но искам в края на месеца кварталът да е чист. Ако не е чист - не получаваш пари". И много по-добре се справяха циганските вождове от общинските чиновници. Та трябва да им влизаме и в техния манталитет. Не можем да ги ръководим отдалече, не можем от нашата камбанария да съдим за тях. Трябва да се води един много сериозен диалог.
Мъчехме се да водят и един по-нормален полов живот. Защото като нямат какво друго да правят, правят деца. А те сега какво правят? Стават майки на 12-13 г. Оставили сме ги да живеят..., да не го казвам, и, съответно, такова им е поведението.
Сещаме се за нещата, когато стане проблем, нещо се изтърбуши. И започваме с тоягата... Така не става!
Това е сложен въпрос, и не може да се решава в крачка - първо в някое село, после - на второ място, сега - в София... И утре ще е Филиповци. В Баталова воденица какво става? Седят си там, Фандъкова и главният архитект започнаха да ги махат, а те се оплакаха в Страсбург. А оттам знаят само да ни плашат и да ни размахват пръст. С пъденици и тояги сложни въпроси не се решават.
Трябва регистрация, ред, да се въведе спиране на този поток цигани, които прииждат в София. Защото те се плодят, а ние, българите - не. Това ни е най-болният въпрос. Въпросът на въпросите е раждаемостта. А нашата нация чезне. Най-мъчно ми е, че се топим. Ние се караме - партии, циркови представления ги представяме за политически битки, а всъщност изпускаме основния въпрос.
На нацията ни й трябва единство.
Нали знаете как сме паднали под турско робство? Когато сме били разединени, отделните владетели са воювали помежду си. А ние какво правим сега? Същото. Боричкаме се едни с други, вадим компромати, правим си изборчета. Главните проблеми са оставени "настрана".

БГНЕС

*Авторът е бил посланик на България във ФРГ (1974-1978 г.) и кмет на София от 1978 до 1986 г.