Събуждане

Живеем гнусно, все по-гнусно става в държавата, че и в Европа е една каша, как ще я караме нататък един Господ знае. Всеки ден сами се вайкаме и по света вече ни знаят, че сме все по-черногледи. Факт. Обаче сами сме си виновни, защото не виждаме хубавото, ами сме се вторачили в тая политика, която ни убива по всякакъв начин. 
Ако имаме очи и душа за доброто, няма да подминем това, което се случи в събота в Пловдив - националното ученическо състезание "Народните будители и Аз". В него 8400 деца показаха знанията си за българите, които са съградили държавата ни, и... се забавляваха. С това казаха две неща. Първо - че стават и хубави работи в България. И второ - не е вярно, че младите у нас са все по-неграмотни и все по-бездуховни. Зорлем ги правим такива. Проблемът е дали училището ги учи, че в родната история и в родната литература може да се живее интересно. Едно е да им набиваш в главите псевдонаучната скука, че в "Мамино детенце" Каравелов "ретроспективно показва деклинацията на порока в обществото", или че Найден Геров "активно участва в борбата срещу фанариотското духовенство в защита на българските национални интереси". Друго е да ги накараш сами да усетят "на живо" големите личности и да се състезават помежду си кой пасаж в завещанието на Петър Берон е най-интересен или коя дама е отказала да се даде на Вазов.
Всяко поколение вижда миналото през своите очи. Ако не караме децата си да го виждат през нашите очи, а им създадем условията да мислят свободно и по своему върху историята, работата става. Защото им е интересно, защото намират себе си у Каравелов без "ретроспекции" и престават да призовават отчаяно в интернет "Спасете ме, дайте едно интерпретативно съчинение за Николчо". Дай, Боже, повече такива инициативи, които събуждат човека у учениците и оттам - съзнанието какво е да си българин.