Съдби

Кети СТОЙЧЕВА
 
Всяка година около 9 май си спомням две случайни срещи. Едно лято, на почивка в Поморие, срещнахме и се заговорихме със семейство германци. От няколко години идвали на Българското Черноморие и по-специално - в Поморие, защото освен слънцето и морето, съпругът ползвал лечебни процедури с известната поморийска кал. Бях забелязала, че лицето му изглеждаше малко странно застинало. Съпругата продължи да разказва за семейството си и колко им е било тежко в началото, когато Ханс бил докаран тежко ранен от войната. Как се наложило да изтърпи много операции, включително и пластични, защото не само тялото, а и лицето му било обгорено в битката при Курск. Двайсетинагодишният (по време на войната) младеж е оживял като по чудо и благодарение на лекарите е получил възможност да създаде семейство с любимото момиче. Те са заедно вече повече от 30 години.
Споменаването на Курск пък ми напомни предишно запознанство.
Михаил е бил само дванадесетгодишен по време на курската битка. Роден е в едно от селата около Курск. Тринадесет пъти селото е било последователно превземано от хитлеристките войски или от Съветската армия. При последното оттегляне на хитлеристите шрапнел откъсва част от лявата ръка на момчето - малко над лакътя. Михаил не говореше много за ужасите на войната. Малкото чуканче, което висеше от рамото му, говореше вместо него.
Две съдби - на немец и на руснак. И всъщност - на техните народи. Съдби, които показват, че обикновените хора са равни пред щастието и нещастието. Не можем да кажем, че еднакво плащат, защото руският народ плати повече от германците.
Има една неопровергана социална закономерност - децата и внуците на избиващите се, винаги си подават ръка един ден. За да строят общо бъдеще.