Съдникът Симеонов
/ брой: 29
Валери Симеонов продължава да вилнее, засега само вербално, срещу журналисти. Вече няколко пъти му се разминава. Е, след обидите срещу майките на деца с увреждания (още колко гафове останаха ненаказани!) вече не е вицепремиер, но за сметка на това го наградиха със зам.-председателско място в Народното събрание. Толкова им е капацитетът на управляващите, та издигат такива индивиди за важни институционални постове. Всъщност, толкова ги тресе страх да не падне кабинетът, че са готови на всякакви компромиси. Ама и това не е - такова им е мисленето, той само казва на глас онова, което те не винаги смеят. Само преди дни премиерът наричаше журналистки мисирки, а президентският главен секретар стана "келеш"...
Обвиненията на Симеонов са смешни. Сърди се той, че журналисти отказали да публикуват нещо си от някакъв бизнесмен. Нещото било обвинения срещу един от най-големите галеници на властта, поне към конкретния момент. Донос срещу богата и важна дружка на силните на деня, всъщност срещу силен на деня. Журналистите не я пуснали моментално, защото сезираните институции с месеци не обръщали никакво внимание на това. Колегите поискали време да проверят. Дали са проверявали, или са чакали някой да им разреши да пуснат материала, е друг въпрос. Важното е, че медиите не би трябвало да бъдат превръщани в агенция "Една жена каза". Макар някои издания да си позволяват волности, има накъде да се пропада, за да достигне и българската журналистика висотите на правосъдния министър, главния прокурор и други познайници в раздаването на присъди без дела и доказателства.
Преди Симеонов заплашваше журналисти с опразване на стола им. Сега иска да им праща прокурори. Зам.-председателят на НС се изявява като най-висш съдник, макар това да не му е работа. Без нужните правомощия цялата настояща власт се изявява като висш съдник. Може само да разчитаме, че народът ще ги осъди, като дойде време за избори. А засегнатите могат да ги осъдят, буквално.