Сал един папа не стига

Още преди да се съобщят красноречивите резултати от референдума в Гърция, италианският премиер Ренци бе категоричен, че Европа трябва да се върне на масата на преговорите с Атина, защото няма как да се преодолее кризата в страната, ако самото гръцко правителство не участва. Защото точно гръцкото правителство ще извършва наложителната пенсионна реформа, ще се бори с неплащането на данъците, ако иска страната бързо да се изправи на крака, и ще създава условия за намаляване на безработицата. Дори и това правителство да не се харесва на някои в Брюксел. Ципрас вече бе казал, че "от утре отново ще се отвори пътят към основните ценности на демокрацията и солидарността на всички народи в Европа". Той отново спечели битката за умовете и сърцата на по-голямата част от редовите гръцки граждани, като ги увери, че "демокрацията е жива и тази вяра ще ни помогне да преодолеем страха и изнудването".
Няма как да не се харесват на мислещите хора слова като "ако може да се игнорира волята на едно правителство, не може да се игнорира волята на един народ". Популист? Сигурно, но с характер и облик, които се ценят от всяко просветено общество. Защото гърците са убедени, че прилежно са страдали последните 5 години, а животът им става все по-труден и

Европа остава все по-далеч

Онази Европа, която чрез германския външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се тревожи, че центробежни сили раздират фундамента й, че гръцките неволи, разногласията за нелегалните бежанци, дебатите за членството на Великобритания, събитията в Украйна и т.н. са белези на "недостатъци", които могат да изведат на преден план популисти и отдясно, и отляво. Все по-ясно става, че ЕС е пренебрегнал сигналите, че не е успял да погледне над финансови и всякакви други зависимости, което сега го изправя пред кощунствената дилема дали не е по-добре да дойде в Брюксел папата. Тъжно чувство за хумор с неизвестен автор, но е факт, че единствен папа Франциск има смелостта и волята да говори като истински лидер за "вика на бедните" и да призове световните лидери да чуят тези викове - на Земята и на бедните. Със своите публични изказвания и енциклика - писмо до хората от цял свят, които съдържат така жадувани социално-политически послания, папата привлича милиони последователи и дава кураж на онеправданите да не се отказват от битката за промени и справедливост.

С репутацията на реформатор

който иска да отвори вратите на консервативната католическа църква за всички, той си позволи да каже в Брюксел, че "Европа трябва да се върти около човека, а не около икономиката". После призова мъжете да слушат жените си, обвини служителите във Ватикана в алчност и лицемерие, възнегодува срещу отношението към старите хора, наложи идеята да се преразгледа във Ватикана учението за семейството и брака, препоръча да не се унижава достойнството на децата, когато се удрят от родителите, посочи климатичните промени като задължителна грижа на човечеството. Призна геноцида над арменците и се обяви за прекратяване на огъня в Източна Украйна. Някак между другото благослови договорката за ядрените централи с Иран, оплака жертвите на кървавите събития в Сирия и Ирак, призна Палестинската държава, съдейства за политическото легитимиране на Куба и за възобновяване на дипломатическите й отношения със САЩ. Прие Путин и разговаря с него дълго в условията на налагана от Запада изолация на Москва, а преди това 40 минути беседва с Меркел по нейна молба, за да си изяснят позиции относно Г-7, Украйна и горещите световни точки и т.н.
Предпочете да посети Босна и Херцеговина, а и Албания, в момент, когато на Балканите тревогите растат и етнорелигиозното съжителство е подложено на изпитание. В Анкара говори за мирно съществуване на религии и народи. По време на посещението си в Латинска Америка предпочете

да обърне поглед отново към най-бедните

да посети гета и училища, да дебатира с Ево Моралес относно широката подкрепа, която президентът на Боливия получава поради близостта си до народа и разумното харчене на придобитите средства от национализираните ключови отрасли (петрол и газ), за да финансира социални програми, да построи нови пътища и училища. Боливия има 5% ръст на икономиката си в годишен разрез, но бедността намалява бавно. Трудно е и папа Франциск го знае, защото този континент му е роден, но не е за вярване, че в сърцето на Европа този човек може да има куража да прави и казва неща, които лидери и политици замъгляват или споделят само сред близки съмишленици. С риск да ги подслушват! Може би затова световни коментатори са на мнение, че на предстоящата среща на ООН през м. септември папата ще остави в сянка другите лидери, които ще присъстват в Ню Йорк. Очаква се там да е и Путин.
В такава ситуация Европа би трябвало без проблеми да се ориентира в сигналите, независимо дали идват от Атина или от Ватикана. Освен ако ЕС не е изтощен и изморен до степен, която да не му позволява да намери верния път за

съхраняване на единството и справедливостта

Да се чака референдумът във Великобритания, за да се започнат промени, може да се окаже най-краткият път към разпад. Защото в Кишинев имало демонстранти, които настоявали за обединение с Румъния, в Иракски Кюрдистан усилено се коментира изграждането на независима държава, Република Сръбска призовава Русия да наложи вето в ООН, когато се гласува внесена от Великобритания резолюция за геноцид в Сребреница, което на практика може да разпадне Босна и Херцеговина, новоизбраният президент на непризнатата турска част от Кипър Мустафа Акънчи разговаря с Мартин Шулц за "обединение на Кипър като федерална държава", Либия си е разчленена по принцип след смъртта на Кадафи, а за Украйна нищо не е ясно.
У нас патриотично настроени българи настояват най-после да се реши въпросът с нашите земи от Западните покрайнини, които сме загубили вследствие несправедливия Ньойски договор. Защото сега СФРЮ не съществува и считат, че договорите с тази страна нямат стойност, т.е. моментът е подходящ. Всичко това си е един процес за промяна на граници, което може да разтърси света по непредсказуем начин. А към това трябва да прибавим и ситуацията в Близкия изток, особено след завзетите от "Ислямска държава" територии. Тогава и един папа в Брюксел няма да е достатъчен. И не става въпрос за популизъм или конспиративни теории с цел нагнетяване на напрежение.

Напрежението си го има

Но няма да се разсее, ако има обвинения в драматизиране на ситуацията или гневно се заклеймява дадено правителство, което е изразило несъгласие с постановки на Брюксел. Защото понякога на гражданите им писва от натиск, безработица, мизерия и липса на перспектива. Именно затова Европа трябва незабавно да си спомни, че беше на гражданите и им обещаваше ценности. Както се казва - "глас народен, глас Божи". Важното е да се чува гласът и да си разговарят лидерите. Засега се налага с Ципрас, а после с който спечели гласа на народа си.


Предизвикателствата пред Европейския съюз са много. Ще успее ли да се справи?

С посланията си папата привлича милиони последователи и дава кураж на онеправданите да не се отказват от битката за промени и справедливост