Съмнения в ползите от "рестарта"

След двайсетгодишни преговори миналата сряда Русия най-после получи зелена светлина за приемането й в Световната търговска организация (СТО). Прескочено беше и последното препятствие - подписано бе споразумение с Грузия при посредничеството на Швейцария за регулиране на митническия контрол. САЩ очакват Москва да получи официална покана да стане член на СТО на 15-17 декември, заяви в петък Барак Обама. В Москва обаче не цари въодушевление и няма единно мнение за изгодите от това членство. Според някои икономисти то ще създаде трудности за руските предприемачи, тъй като на вътрешния пазар ще се доставят по-евтини стоки. Други са на противоположното мнение. Шефът на Американската търговска камара Ендрю Сомърс смята, че за Русия изгодата има дългосрочен характер - членството в СТО ще направи руския пазар по-добро място за инвестиции. Руските компании ще бъдат принудени да работят по-ефективно и ще станат по-конкурентноспособни. От Световната банка пък твърдят, че преимуществата от членството в СТО може да се изразят в съществен растеж на Брутния вътрешен продукт. Това членство ще донесе голяма изгода и за транснационалните компании, базирани в ЕС - най-големият търговски партньор на Русия. Очаква се да започне процес на намаляване на данъци и акцизи, което ще привлече големите пари.
В случая не може да се пренебрегне и ролята на Вашингтон за края на десетилетната търговска сага. С помощта на САЩ бе преодоляна параноята на грузинските лидери за руските "агенти" и бе смекчено (по принуда и временно?) агресивното отношение на Тбилиси към Южна Осетия и Абхазия. Коментирайки приемането на Русия в СТО, някои анализатори го пришиха към плюсовете от курса на "рестартиране" на отношенията САЩ-Русия, рекламиран от американската страна като панацея за всички болести от наследените стереотипи на недоверие и враждебност. Според първоначалната идея малко преди подписването на новия Договор за съкращаване на стратегическите ядрени оръжия през април миналата година в Прага ползата от тази нова политика трябваше да бъде двустранна. Дениъл Ларисън от електронния сайт Fondsk.ru обаче смята, че "рестартирането" носи по-голяма изгода за САЩ. Големите дивиденти получиха САЩ, а по-голямата част от отстъпките направи Русия, пише той. Достатъчно е да споменем само руската подкрепа за Афганистан.
"Рестартирането" на руско-американските отношения далеч не се вързва и с военните планове на САЩ. Те скоро ще започнат "временна" дислокация на флот с ракетно въоръжание в Северно и Баренцово море. Според представителя на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин с това край руските граници ще се създаде военен потенциал, чието предназначение официално ще бъде да прехваща балистични ракети в южната част на Европа. Истината обаче е различна. Разполагането на американски флот в северните морета се възприема от руснаците като опит за коригиране основите на стратегическия баланс между двете страни и неутрализиране на руския ядрен потенциал. Според експерти, коментирали думите на Рогозин, плановете на САЩ са опит да се намалят възможностите на руския ракетно-ядрен потнециал, което значи и възможностите за възпиране.
"Конкретните планове на САЩ са в процес на реализация, твърди Леонид Ивашов - бивш началник на Главното управление за международно военно сътрудничество в Министерството на отбраната на Руската федерация, отговарящ за отношенията с НАТО в Генералния щаб. САЩ вече са построили 21 противоракетни кораба, а още няколко са в строеж. Приказките, че тези действия се предприемат срещу Иран, Северна Корея или някаква си Гватемала, са смешни, казва Ивашов. Военните специалисти не вярват на тези легенди."
Глобалната финансова криза и икономическият възход на Китай и в сегашния момент остават на втори план за американските стратези, които едва ли по инерция поставят на първо място интереса към Русия. Два от авторитетните консервативни мозъчни тръста - Харвардският университет и базираният във Вашингтон Център за националните интереси, тези дни публикуваха съвместен доклад, озаглавен "Русия и националните интереси на САЩ". В него те анализират основните тенденции в политиката към Русия и формулират препоръките си към американското правителство. В предисловиято на доклада авторите изразяват увереност, че Русия трябва да остане в списъка на най-важните приоритети във външната политика на САЩ, към които спадат: ядреното въоръжаване, неразпространението на оръжия за масово унищожение, борбата с тероризма, Афганистан, енергийната политика, международните финанси и т.н. Докладчиците препоръчват на държавното ръководство да предприеме редица конкретни действия. Най-важните сред тях са: изработване на стандарти по сигурността за всички видове оръжия, а също и подписване на нов договор за съкращаване на стратегическите ядрени арсенали до 1000 единици; оказване натиск върху Русия по проблемите, свързани с инвестициите в енергийния сектор; привличането на Москва в процеса на оказване на натиск на Пакистан за поддържаните от него естремистки и терористични групировки и изработване от Конгреса на САЩ ново законодателство по корупцията и правата на човека в Русия. Независимо от спокойния и мек на пръв поглед тон на документа за търсене на консенсус, за съвместнни проекти и т.н. по същество в него няма изненади - потвърждава се лидерската роля на най-силната държава и нейната политика на господство. Така например продажбата от страна на Русия на оръжия и нови технологии на Китай в доклада се нарича "дестабилизираща". В случая се игнорира фактът, че САЩ са световен лидер по продажба на оръжия, които се разпространяват и използват в цял свят.
По-внимателният прочит на доклада показва ясно как ще се реализира на практика политиката на САЩ към Русия в бъдеще. Трите основни стълба на националната сигурност на Вашингтон остават "дипломация-развитие-отбрана". Към тях се добавя и използването на умна сила (smart power). В Москва дешифрират тези три стълба по следния начин: дипломацията - превантивна, развитието - в интерес на финансовия елит на САЩ, Световната банка и МВФ, а отбраната - ориентирана към постигане на "пълния спектър на доминация", или с други думи - на абсолютно глобално господство.
За искреността на САЩ по отношение на така нареченото рестартиране има основателни съмнения - казва експертът от разузнавателно-аналитичния център Startfor Лорън Гудрич. Според него Вашингтон е искал само да създаде условия за управление на ситуацията, свързана с Афганистан и с Иран. И в това отношение е успял - Русия оказва помощ при транспортите за Афганистан и отмени доставката на Иран на зенитно-ракетната система С-300. Гудрич не крие, че руската мощ на цялата територия на Евразия е пряка заплаха за способността на САЩ да съхранят доминиращите им позиции в света. За днешна Русия обаче разпространението на влиянието й зад нейните граници е единствената възможност да обезопаси своята тееритория. "След разпада на СССР Съединените щати започнаха да посягат на руската територия: помогнаха на държавите от Централна и Източна Европа и на бившите съветски републики в Прибалтика да станат членки на НАТО и ЕС; поддържаха прозападните "цветни революции" в Украйна, Грузия и Киргизстан; създадоха военни бази в Централна Азия и обявиха намеренията си да разположат елементи на Националната противоракетна отбрана в Европа. Така че, заключава Гудрич, преходът на Русия към политика на нови отношения със съседите си за създаване в перспектива на Евроазийски съюз са единствената правилна стратегия на Москва".
И авторитетният седмичник "Иконъмист"  писа много ясно: "Целта на "рестарта" на Обама бе не да промени Русия, още по-малко да се прегърне с нея, а по-скоро да намали напрежението с оглед националните интереси на Америка".  Образецът на рестартирането - новият договор СТАРТ за съкращаване на стратегическите ядрени орйжия - бе по-скоро наследство от студената война, отколкото нещо ново. Всяка от двете страни продължава да възприема другата като противник, а не като партньор. А досегашното развитие показа, че "рестартът", без да оправдае надеждите, които му се възлагаха, достигна своите граници.


Остарели стереотипи

Според Анатол Ливън - старши изследовател във фондация "Ню Америка", опасната русофобия се корени не в идеологически различия между Москва и Запада, а в насаждания изкривен стереотип за "агресивната и враждебна" руска нация. И както всяка друга наследена неприязън, сляпата и догматична враждебност спрямо Москва може да генерира единствено погрешна политика. Обективният анализ на западната русофобия води до изводи, далеч надхвърлящи чисто руската проблематика. Днес американският външнополитически дебат (особено в средите на управляващите републиканци) се базира на убеждението, че политиката на САЩ цели преди всичко стриктната защита на националните интереси (в което вярват и повечето американци). Наред с него обаче има и друго, изразено преди време достатъчно ясно от бившия държавен секретар Медлин Олбрайт, според което: "САЩ стоят над останалите нации и виждат по-далеч от тях." Т.е. Америка е не само "мъдра", но и "обективна" и политиката и не се ръководи от предразсъдъци, а следва ясни ценности. Така основното ударение в западната реторика, свързана с разширяването на НАТО и руската позиция, пада върху това, че алиансът се е променил, че не е заплаха за Русия, както и, че руското противопоставяне е не просто неоснователно, но глупаво и ирационално.
В основни линии интелектуалната база и дори специфичната фразеология, с която боравят съвременните русофоби, са формирани във Великобритания още през ХIХ век, в рамките на съперничеството между нея и Руската империя. Още тогава се ражда тезата за Русия като потисник на многобройните неруски нации, влизащи в състава на империята, като съзнателно се забравя, че поведението на Великобритания спрямо ирландците например едва ли е било по-различно. По-късно пък се налага схващането, че съветският комунизъм е "уникален руски продукт и естествен резултат от хилядолетната история на Русия".