Само един голям лов има на тоя свят и той е на слонове

Иван Недков е роден на 23 април 1956 г. в Габрово. Тридесет и две години работи в ловните стопанства на България. Бил е зам.-директор по лова на ДДС "Росица" в местността Лъгът от 1982 г. От 2011 г. е директор на Северноцентрално държавно предприятие. Семеен, с 2 деца. Има над 30 сафарита.
 

Иван Недков

Дълги години ловувам, но ловът няма да ми омръзне никога. Продължавам да се вълнувам, дори да отивам и на стандартен лов. Няма скучен лов. Особено ако ловувам за себе си, което рядко ми се случва. По-често съм в качеството на човек, който организира лова. Ловът днес е и бизнес, но и при него има емоции. Лекарите твърдят, че тръпката при сексуалния оргазъм и на 18 г., и на 68 г. е една и съща. При лова сигурно и на 98 г. ще е същата.
Основното в нашата професия е трофейният лов. Търси се определено животно, което го знаеш, че е в някакъв район. Голямото преживяване е, когато успееш да го намериш и създадеш ловна ситуация, или поне да го видиш. През това време виждаш много друг дивеч, но само му се радваш. Това се постига с професионализъм във всичките му форми, инстинкт и късмет. Професионализмът е в определени моменти да се превърнеш в малка част от природата или най-малкото да не пречиш, да не си чуждо тяло в нея. За дълго време не можеш да го постигнеш, но за кратко можеш да се впишеш в природата. Обикновено, където се появи човекът, хармонията се нарушава.
От тридесетина години съм егер на сафарита в Африка. Това е континетът, в който плътността на дивеча е най-висока. Независимо на какво ловуваш, винаги търсиш трофейни животни. Намирането им не е толкова лесна работа. Не се срещат под път и над път. Често отивахме в много богати райони на дивеч, но 7-8 дни не срещахме истинския трофеен екземпляр. През това време виждахме стотици животни. Ако човек ходи достатъчно пъти на едно и също място, забелязва някои закономерности, започва да познава нравите. Миграциите, свързани с търсене на храна, в Африка са много по-големи отколкото тези в Европа. Там изненадите са нещо обикновено. Два пъти в един и същи лов едно и също трофейно животно не се вижда.
Телевизиите - "Дискавъри" и "Анимал планет" - създават невярна представа, че в Африка дивечът е достъпен. Филмите, които излъчват, са прекрасни и скъпи, но са снимани в национални паркове и резервати. В Серенгети например тревата е изпасана от дивеча и виждаш и най-дребното животно от километри. Но Серенгети не е Африка. Африка е с високи 4 метра треви, със скални морени, с недостъпни склонове, с тесни клисури. Да се добереш до дивеч е много трудно. Една година бях в Зимбабве, в долината на Замбези. През май, необичайно за сезона, беше валял дъжд. Последните дъждове нормално са през март. Тревата беше изключително зелена и буйна. От 2 до 4 метра. Веднъж в планински терен спрях и наблюдавах с бинокъл половин час склоновете. Единственото, което видях в далечината, беше ухо на слон.
Днешният лов в Африка е различен от лова по времето на Джон Хънтър и Хемингуей? Джон Хънтър ловува в Нгоро Нгоро и Серенгети, преди да станат резервати. Ако четете внимателно книгата му, ще видите, че плътността на дивеча по негово време не е била толкова висока. Вярно, имало е повече възрастни трофейни екземпляри.
Колонизирането на Африка няма само негативен ефект, има и позитивни. Това са многото създадени водоеми и водопоища. Водата не е такъв проблем, както преди 100 години. В някои страни дивечът е повече от преди, но липсват възрастни слонове по на 60 години. Когато бях в Африка и препрочетох Хемингуей, разбрах че сме виждали едни и същи неща. От книгата "Зелените хълмове на Африка" разбираш, че тогава плътността на дивеча е била много по-малка от днес. Те изпиват по 10 сандъка бира, докато видят някоя антилопа куду. Сега като отидете в Намибия, ще видите 30 мъжкаря куду само за два часа.
Само един голям лов има на тоя свят и той е на слонове. Попадал съм в непосредствена близост до слонове. Невероятно преживяване. Ако разсърдите слон и тръгне срещу вас, нямате шанс. Единственият лов, при който грешката на ловеца е фатална. При всички други може да се отървете с нараняване. 
Ловът ми е професия и след това бизнес. Съвсем не е стрелба. Има месеци наред, когато всеки ден съм с пушка на рамо в гората, но не се налага да я ползвам. Не ми липсва стрелбата. Голямата тръпка е да се опитаме да произвеждаме повече и по-качествен дивеч.
Най ме топлят спомените от стрелбата по вълци, когато идват към мен като лавина, като търкалящи се камъни. Летният лов на сръндаци в България от май до 15 август е също много вълнуващ.
На много места съм бил, но считам, че едно от най-интересните места за лов е България. Ние имаме много, много дива природа и винаги има изненади. Хубавото на лова в България е, че животните не могат да бъдат инвентаризирани. Все още природата ни е дива и европейската не може да се сравни с нашата. Винаги природата ни поднася изненади. Виждаме животни, на които не сме засичали дирите и никой не знае, че съществуват.

(Продължението следва в броя от 14 юни)