Само хляб не стига

Повече от месец страната ври и кипи от протести, негодувания, искания. Първоначално породени от високите сметки за електричество и насочени срещу ЕРП-тата, впоследствие протестите се насочиха срещу политическата система като цяло. Хиляди се включиха в шествия в големи и малки градове, чуха се какви ли не предложения, много от тях напълно противоречиви, достигайки до хаос и пълно объркване.
Една информация за поредния протест в Смолян тези дни привлече вниманието и даде ясен знак, че за всички нас, българите, има надежда. Сред жизненоважните икономически и политически искания, издигнати от жителите на красивия родопски град и внесени в президентството, се акцентира и върху две "културни": да се възстанови професионалният статут на Родопския драматичен театър и да се осигурят държавни субсидии за ансамбъл "Родопа". Смолянчани със сигурност имат нужда преди всичко от работа, от оптимално устройство и функциониране на здравните и учебните заведения, от подобряване на инфраструктурата на града, от благоприятни условия за развитие на средния и дребния бизнес и още, и още... Но сред приоритетите за града си те изтъкват и подкрепата за два от най-значимите културни институти. Един град, който заявява и отстоява правото си на общуване със свое изкуство, има светло бъдеще. Да поставиш в тези гладни, мизерни времена духовното наравно с материалното, е признак за висока интелигентност, за прозорливост и съзнание за ценностния фундамент на нацията. Това означава да мислиш за бъдещето на своя град, за неговата младост и жизненост, да гледаш отвъд настоящето - години напред, да виждаш българина не като свежо интелектуално попълнение на по-развити общества или работна ръка за чуждоземни чорбаджии, като агонизиращ данъкоплатец или безлично население, а да защитаваш правото му да бъде пълноценна част от активно и достойно общество на индивидуалности, на творци със самочувствие и постижения, на ценители и пазители на българското. Само това ще ни спаси от тъжната перспектива, както отбелязва безименен автор в мрежата - в края на живота си да изпращаме последно сбогом на децата си по интернет.